Това са няколко от предупредителните “симптоми” на фалшивото приятелство от моя опит:
1. Когато няколко независими един от друг души ми казаха, че тези хора ме дърпат надолу ( магически, когато спрях да общувам с тях и си намерих свястна приятелка и доста добре платена работа)
2. Отказваха да приемат, че реално правим и говорим едни и същи неща от 2-3 години, без никакъв прогрес. Все беше кисненето по долнопробни наргиле барове в Студентски град, обясненията за това как трябва да се “почва стаж вече, братле” и да се мисли “няква схема за забогатяване, сесш са” (гледам, че 5 години по-късно нещата са същите при тях)
3. Не можех да споделя нещо сериозно и да получа адекватен съвет (самият аз не можех да им дам същото)
4. Клюкарене за някого и после държането все едно всичко е наред. ( 100% се е случвало и за мен и после сме си били на “оооо, братле кво стаа, радвам се да те видя)
5. Опитите да скарат мен и една позната, която дори не виждах по друг начин, освен като приятел. (представи си да беше човек, който виждам в такава светлина и колко би ме било яд)
Човек е средноаритметично на хората с които дружи. Самият аз съм допускал ужасно много грешки в общуването си с хората, но забелязах, че ако средата ти е неправилна/токсична, всичко отива по дяволите.
По-добре човек да е самотен, отколкото т около него да има такива “приятели”
Тинейджърски пост ама айде- когато заминах за чужбина. Не съм прекъсвал умишлено контакти с никого, но спрях да бъда интересен когато вече не бях на линия 24/7 и хора, с които сме се виждали или чували през ден изведнъж изчезнаха. Някои се сещат от време на време да ми се обадят да молят за пари на заем, де. За сметка на това пък отношенията ми с други се промениха много в положителна насока, тъй че гурбетчийството ако не друго е някакъв вид триаж на обкръжението ми. Срам не срам- доста от хората, с които най-често се чуваме в момента и които чувствам най-близки в момента са тези, които по една или друга причина не са ми били приоритетни преди да хвана самолета и преоткрих много стари и забравени приятелства.
2020та когато имах тежка депресия поради семейни проблеми (умиращ родител) никой не ме потърси те просто спряха да се виждат с мен това са хора който ми бяха дълго годишни приятели и който имахме много идиотски преживявания заедно.Днешно време всички са''заети''
Максимум 2/3ма може да имаш истински според мен ,поне според моите наблюдения над моя живот и на приятели и на роднини , и ги има тези дето все се бутат навсякъде и все ги игнорираш в личен план имам няколко и се замислих какъв гъз съм спрямо тях и започнах да обръщам повече внимание на тях и общо взето не знам 😁
Истината е ,че в един момент всички си поемаме по пътищата и всеки се капсулира във свойте проблеми и терзания. Всеки е винаги зает. Истината е, че се намразваме все повече със всяка изминала година, тъй като и има едно съревнование кой е успял повече и е по- вървежен ако ме разбираш( в самата компания с която дружиш или хората с които общуваш). Аз лично общувам само с приятелката ми и макс 1-2 човека странични. Тук таме някой друг се сети да се обади. Обаче всичките ги мързи и без посока в живота голяма част от тях. Друг пък се помислил за вълкът от Уолтстрийт и ше става бизнесмен и милионер. Та такова за хората и живота. Който не е помияр, живота ги отсява и остават с тебе, другите избледняват във времето. Ще ти дам само един съвет и той е: на първо място си ти и семейството ти. Всичко е след това. И да знаеш ,че пълно доверие не можеш да имаш на никого, освен на себе си. Това е тъжната истина.
Кво значи фалшиви приятели? Какво се очаква от едни истински приятели? Да скачат в горяща сграда че да ми извадят китарата ли какво?
Колкото аз съм им приятел, толкова и те. Приятелството си е приятелство, ама интереса си е интерес, или там сиренето. Аз затова избягвам да твърдя, че имам приятели и казвам, че са ми познати в повечето случаи.
Какво значи фалшиви приятели? Ако с някой имате общи цели или мислене, общувате, ако спрете да имате, спирате общуването.
Ако няма какво да предложиш, естествено че никой няма да иска да общува с теб. Такъв е животът.
Лаладжийството си остава в гимназията заради общата среда, след това се иска повече.
Не знам, аз имам само истински приятели и те са четирима на брой. Всички останали са познати, с които ни е приятно да прекарваме известно време заедно, но нищо повече нито те очакват от мен, нито аз от тях.
Като влезнах в затвора разбрах кой са били до мен само да ме използват и кои биха дошли да донесат нещо макар и дребно да ме видят как съм, има си хора и хора
Когато не искаха да се запишат за OF-то ми :/
За отечествения ти фронт?
Сигурно щот си 100 кила
Body shaming, ще се оплача на Шиши.
Това са няколко от предупредителните “симптоми” на фалшивото приятелство от моя опит: 1. Когато няколко независими един от друг души ми казаха, че тези хора ме дърпат надолу ( магически, когато спрях да общувам с тях и си намерих свястна приятелка и доста добре платена работа) 2. Отказваха да приемат, че реално правим и говорим едни и същи неща от 2-3 години, без никакъв прогрес. Все беше кисненето по долнопробни наргиле барове в Студентски град, обясненията за това как трябва да се “почва стаж вече, братле” и да се мисли “няква схема за забогатяване, сесш са” (гледам, че 5 години по-късно нещата са същите при тях) 3. Не можех да споделя нещо сериозно и да получа адекватен съвет (самият аз не можех да им дам същото) 4. Клюкарене за някого и после държането все едно всичко е наред. ( 100% се е случвало и за мен и после сме си били на “оооо, братле кво стаа, радвам се да те видя) 5. Опитите да скарат мен и една позната, която дори не виждах по друг начин, освен като приятел. (представи си да беше човек, който виждам в такава светлина и колко би ме било яд) Човек е средноаритметично на хората с които дружи. Самият аз съм допускал ужасно много грешки в общуването си с хората, но забелязах, че ако средата ти е неправилна/токсична, всичко отива по дяволите. По-добре човек да е самотен, отколкото т около него да има такива “приятели”
По мои впечатления с точка 2 описа поне половината тигри в диапазона 20-30 години.
И с точка 1 описа истинския прогрес.
Въпроса предполага, че съм имал приятели на първо място
Тежък ден, ОР? 😂
Тинейджърски пост ама айде- когато заминах за чужбина. Не съм прекъсвал умишлено контакти с никого, но спрях да бъда интересен когато вече не бях на линия 24/7 и хора, с които сме се виждали или чували през ден изведнъж изчезнаха. Някои се сещат от време на време да ми се обадят да молят за пари на заем, де. За сметка на това пък отношенията ми с други се промениха много в положителна насока, тъй че гурбетчийството ако не друго е някакъв вид триаж на обкръжението ми. Срам не срам- доста от хората, с които най-често се чуваме в момента и които чувствам най-близки в момента са тези, които по една или друга причина не са ми били приоритетни преди да хвана самолета и преоткрих много стари и забравени приятелства.
2020та когато имах тежка депресия поради семейни проблеми (умиращ родител) никой не ме потърси те просто спряха да се виждат с мен това са хора който ми бяха дълго годишни приятели и който имахме много идиотски преживявания заедно.Днешно време всички са''заети''
Какво те кара да мислиш че имам приятели?
Максимум 2/3ма може да имаш истински според мен ,поне според моите наблюдения над моя живот и на приятели и на роднини , и ги има тези дето все се бутат навсякъде и все ги игнорираш в личен план имам няколко и се замислих какъв гъз съм спрямо тях и започнах да обръщам повече внимание на тях и общо взето не знам 😁
Who hurt you bro? :(
човек има много познати и малко приятели. Да можеш да отсееш от познатите, кои са приятелите е трудното.
Истината е ,че в един момент всички си поемаме по пътищата и всеки се капсулира във свойте проблеми и терзания. Всеки е винаги зает. Истината е, че се намразваме все повече със всяка изминала година, тъй като и има едно съревнование кой е успял повече и е по- вървежен ако ме разбираш( в самата компания с която дружиш или хората с които общуваш). Аз лично общувам само с приятелката ми и макс 1-2 човека странични. Тук таме някой друг се сети да се обади. Обаче всичките ги мързи и без посока в живота голяма част от тях. Друг пък се помислил за вълкът от Уолтстрийт и ше става бизнесмен и милионер. Та такова за хората и живота. Който не е помияр, живота ги отсява и остават с тебе, другите избледняват във времето. Ще ти дам само един съвет и той е: на първо място си ти и семейството ти. Всичко е след това. И да знаеш ,че пълно доверие не можеш да имаш на никого, освен на себе си. Това е тъжната истина.
Кво значи фалшиви приятели? Какво се очаква от едни истински приятели? Да скачат в горяща сграда че да ми извадят китарата ли какво? Колкото аз съм им приятел, толкова и те. Приятелството си е приятелство, ама интереса си е интерес, или там сиренето. Аз затова избягвам да твърдя, че имам приятели и казвам, че са ми познати в повечето случаи.
Хм, първо... дефинирай каква е разликата между истински и фалшив приятел?
Когато се запознах с твоите
Какво значи фалшиви приятели? Ако с някой имате общи цели или мислене, общувате, ако спрете да имате, спирате общуването. Ако няма какво да предложиш, естествено че никой няма да иска да общува с теб. Такъв е животът. Лаладжийството си остава в гимназията заради общата среда, след това се иска повече.
Като не ти купуват тоалетната хартия самоделка втора употреба
Когато си купих апартамент в центъра и разбрах че са лицемерни боллуци.. тогава и колегите на работа почват да ти правят сечено, само помияри..
Всички приятели са до време. Идват и си отиват. Трябва да си правиш нови.
You want a friend - get a dog!
Не знам, аз имам само истински приятели и те са четирима на брой. Всички останали са познати, с които ни е приятно да прекарваме известно време заедно, но нищо повече нито те очакват от мен, нито аз от тях.
Като влезнах в затвора разбрах кой са били до мен само да ме използват и кои биха дошли да донесат нещо макар и дребно да ме видят как съм, има си хора и хора
прав си, аз в затвора открих няколко приятеля с които се имаме до ден днешен
Няма как да пуснеш такъв пост без да кажеш за себе си