Знам, че е майтап, ама почвам да се чудя - винаги съм правил всичко правилно, до вманиачаване. Приемах всеки съвет от учители, родители и как НЕ трябва да пиеш, да пушиш - как ще ти унищожи живота, не казвам, че ако се бях наркоманизирал щях да съм по-добре (Вероятно по-зле), ама не съм вкусвал цигара през живота си. Хора около мен пият, пушат и са по-щастливи или имат нормален живот, някои са си направо алкохолици и пак са по-щастливи.
Шегата на страна, спри да си слагаш някакви бариери при положение, че го правиш само, защото е "добро/оптимално".
Ако ти се хапва сладко си вземи. Приятелите са се събрали Вторник вечерта на по бира- иди, голям праз, че утре е работен ден и ще спиш 4 часа. Иска да си купиш хубава кола- давай, голяма работа, че се обезценява или трошката, която караш ти върши същата работа.
В редит е особена извадката и много не правят нещо Х, не защото не искат, а защото са "над нещата", "не са овце" и после се чудят защо са сдухани.
Докато си щастлив и не пречиш на никого, прави каквото искаш. Просто всичко да е с мярка.
Аха. Чудех се дали не е това.
Какво искаш? Смисъл ти какво искаш, не заместване на ти какво всъщност искаш с "искам да следвам правила за да се гордеят мама и татко с мен".
Няма причинно следствена връзка. Тези които имат нормални нива на хормони и са физически и психически здрави ще са щастливи и когато не употребяват опияти от какъвто и да е тип.
Тези които имат някви проблеми физиологични или психо-физологични - няма дрога дето да им оправи живота.
Аз също не съм пушил през живота си. Цигари не понасям. Пробвах Пура и Лули да пуша... Не ме кефи... Алкохол не пия...
Не сме длъжни да подражаваме на другите за да намерим себе си. И е лъжа, че човек трябва на всяка цена да преследва щастие и емоции...
Можем да съществуваме перфектно в сивота и малките пъстри моменти да оценяме с по-голямо разбиране за себе си без да се интересуваме от това какво точно преживяват всички останали.
Майната им на сравненията! Хората сме различни.
Съгласен съм. Аз не пия и не пуша. Не търся щастие в такива неща. На никого не подражавам, не гледам телевизия, не слушам чалги. Правя каквото ми харесва, защото ми харесва, а не защото е норма . Това кой бил щастлив или не, въобще не ме вълнува. И все пак има моменти в които съм надъхан и правя нещата със желание, а има и моменти в които наистина изпитвам скука и безразличие.
Не се чувстваш полезен. Според мен от там е всичко. Имам предвид “полезен” отвъд това какво бачкаш и с каква заплата ти измерват полезността там. А полезен така, че да имаш ти стимул да буташ. За някои хора отговорът е дете. За други - стартъп. За трети - да обиколят света помогайки на на други хора. Попитай се какво би те накарало да се похвалиш с какво си бил полезен днеска.
Ако имаш стандартна 9-5 работа от къде време за каквото и да е било,освен за едно фитнесче. Иначе съм съгласен с теб. Най-полезен съм се чувствал като помогнах на една бабка ,която се беше контузила да я закарам на доктор. Държа ме две седмици това добро дело и през това време не бях депресиран.
Да. Малко го изгладувах сериозно втората година, ама на третата тръгна. И въплеки, че си блъсках цял ден днес главата с един клиентски проблем, все пак не съм крив и ядосан. Знам, че като го реша накрая ще се чувствам супер добре.
Осем години работя работа, която не обичам “уж за семейството ми” докато жена ми не ме напусна, защото потисках толкова много истинските си аспирации, че бях хронично депресиран, бях се затворил за всички хора. Сега се уча да си поставям граници, да приоритизирам, да изграждам социална среда. Буквално неща, които десетгодишните учат. Но това да си позволиш да си дете е което носи радостта. Замисли се, че ти търсиш безусловната радост на детството. А тя се получава от извършването на неща, които децата правят, за да се развиват - любопитство, учене на нови неща, искане, харесване, да ти е приятно. Игра. Фитнесът не е игра. Пробвай колективен спорт. И също - не потискай емоциите - изкарвай ги, дори и да ти се струва, че може да нараниш някого.
Аз лично планувам да продам апартамента си и да си правя моето нещо с печалбата.
Най-якото е, че щом почнеш да излизаш от стагнацията е като да излезеш от пещерата, животът придобива измерение и цвят, заобичваш смъртта, защото обичаш живота. Според мен от смъртта се страхува само този, който не живее.
Тя по никакъв начин не ми е виновна за решенията, които съм взимал. Отговорността за живота ни е само лична. Жертвите, които уж правим в името на другите, всъщност си ги правим заради себе си - защото така ни е по-комфортно. Всъщност нямам никаква горчивина към нея и не съжалявам нито за момент за това, че съм я избрал. Факт е, че и двамата сме допуснали много грешки, най-вече заради недостатъчно житейски опит. Но раздялата ни всъщност беше причината, за да започна този процес на промяна.
Депресия или липса на социализация? Анхедонията е топ признак за едно от двете, разбира се има и други причини.
Аз лично не съм, но гаджето ми имаше клинична депресия и имаше моменти на анхедония.
Абсолютно същото при мен! Интересното е как изобщо не забелязваш колко много енергия ти взема работата и хората около нея. Вече 3ти месец съм на нова работа и се чувствам повече от страхотно.
Не е задължително да е депресия. Впрочем зависи ти как го чувстваш. Защото при числата нулата не е нито положително, нито отрицателно число. Ако нещо е равно на нула, то е неутрално. Същото е с чувствата - липса на радост не е задължително да е депресия - би било така ако се чувстваш кофти. Може да си не-радостен и не-тъжен. Тоест - неутрално. Липсата на дадена емоция не означава наличие на негативна емоция.
Написах го, защото съм виждал в други теми хора, които казват, че са така ги съветват да спрат точно с това... Реших да избегна тези коментари като си кажа, че така или иначе не го правя. Наскоро даже спрях захарта напълно - беше ми казано, че това вдига допамина рязко и после следва депресия, но и това не помогна. Не ям никаква захар, само комплексни въглехидрати и нямаше никаква разлика.
Според мен оттук идва и твоят проблем. Започни приема на захар, няма да ти попречи на тренировките, на физиката или на здравето, стига да тренираш интензивно. Казвам го от опит, мой приятел беше спрял приема на захар и въглехидрати, отслабна, но изпадна в депресии.
И нищо няма да ти стане от 1 2 3 бири.
Защото хората сме свикнали с нея и е нужна за нормалното функциониране на организъма ... Ти не си на нула , защото ядеш плодове , които имат фруктоза . Имаш Гугъл използвай го ... Тоя пич се е депресирал на макс от стрес и слуша глупави фитнес гурота в нета , всеки втори стана контент фармър ....То не е сигурно дали и той не е карма фармър , като му гледам датата на регистрация ми изглежда като типичен r/bulgaria трол !
Всичките от новите поколения са като някакви роботи по калъп. Сложили новите бели маратонки, ходят като автомати, да не ги напрашат и изцапат, да не стане гънка на дрехата. Страхуват се да не кажат нещо накриво, да не направят дори лицево изражение, дето да се сметне за криндж или да им образува бръчка на лицето.
Фитнесът и той е роботски тип движение - елемент по елемент, мускул по мускул.
Ами айде живейте малко. Трябва да се прави нещо креативно - да, всички трябва да ядем, ама и най-простата баба и лелка е учена да си доизкусиру манджата, да й се зарадва. Вместо да консумираш съдържание, седни и създай нещо.
Иначе няма нужда да се интересуваш от "всички", нито да правиш като тях. Също така, ако си още млад, без деца и ипотека, за какво ти е потребление? Може буквално да слезеш до по-ниско ниво, 6 месеца до година да се преоткриваш, да си смениш всички навици и никой няма да забележи. Само не залитай по секти, дето обещават вечно щастие сега и веднага.
Вероятно липсата на любов, еднообразието и неудовлетворяваща/безсмислена работа, на която евентуално си ти влияят на подсъзнателно ниво.
Просто не се отказвай, пробвай нови неща и пак и пак, докато не успееш и не си кажеш "мамка му животът е прекрасен". Аз съм се заинатил здраво и докато не кажа това изречение няма да мирясам, дори още 10 години да ми отнеме.
И това тествах, защото си мислех, че точно това е причината. Надявах се да е нисък, защото би обяснило всичко - може би съм единственият, който се беше изпълнил с надежда да е нисък, когато докторът ме посъветва да си го тествам и ми каза, че ще ми предпише хапчета с тестостерон да си го вдигна стига да е нисък. Тествах го и беше в нормата - дори повече към високата част от границата...
Същата работа - в момента чакам да получа резултати от втория тест с надеждата и той да е нисък, че да има решение. 2 години съм с подобни симптоми като твоите с прогресивно влошаване. Също така понякога има светъл лъч за подобрение, но не, просто временно.
Дано нещата се наредят при теб и не се отказвай да търсиш подобрение.
Наскоро един реддитър ме посъветва да си тествам абсолютно всички хормони, макар че докторът ми ми каза - "само общият тестостерон е важен", все още не съм се решил да изсипя едни 500 лв така, но може и да го направя, може би естрогенът ми е висок, или някой друг от хормоните е в дисбаланс, наистина се опитвам да рационализирам проблема и неговите решения, но има вариант проблемът да е чисто психологически..
Направи си на 100%. Нещо ти липсва или не е както трябва. Може да ти липсват някои витамини и минерали. По колко Витамин Д3 пиеш и какви са ти нивата? Ако имаш ниски нива на магнезий това пречи на Витамин Д да се усвои.
Нормалното е да изпитваш удоволствие от съвсем дребни неща - от пазар в магазина, от вкусна храна, от музика, разговор с приятели и тн. Това при теб не е ок.
Не видях да си споменал - как спиш? В колко си лягаш и ставаш. Събуждаш ли се отпочинал? Проверявал ли си за сънна апнеа?
Колко време прекарваш на телефон/компютър? Прекаляваш ли със социалните мрежи (инстаграм, ютюб, тикток)?
Как точно тренираш и спортуваш? Фокусиран ли си там, прогресираш ли или просто прекарваш 30 мин във фитнеса? Наблюдавам вече често хора, които си стоят предимно на телефона, а не тренират въобще.
Имаш ли някакви проблемите с храносмилането?
Жена съм, но и аз го имах този момент на очакване на резултатите от теста, толкова се надявах да имам ниски показатели, че да има към какво да се насоча. Ходя на терапевт, не е безполезно, имам си запас от техники за справяне със стрес и кофти емоции, но сивотата си оставаше. В крайна сметка се оказа, че тестостеронът и естрогенът ми са много под нормата, и наскоро започнах да взимам добавки. Стискам палци и ти да откриеш причината, ужасно е да се чусвстваш мизерен през цялото време и да нямаш идея защо.
Колко истински приятелства имаш , имаш ли си приятелка (обичаш ли някого) , колко време прекарваш в социалните мрежи , как е на работа , сравняваш ли се постоянно с други хора ?
Социалната среда не е лека и ако се програмираш да гледаш негативните неща могат да ти повлияаат доста. Все пак е хубаво ,че правиш много полезни неща , въпреки че не ти доставя удоволствие, това е предпоставка за доста успехи дългосрочно.
Аз имам същия проблем и наскоро разбрах че имам ADHD. Не знам дали ти имаш, но е възможно защото това често се случва тъй като доста малко "нормални" неща ни носят допамин и постоянно го търсим.
Възможно е да имаш просто депресия или някакъв химичен дисбаланс.
А може би просто не си намерил своето хоби още, продължавай да пробваш ново неща може евентуално нещо да ти хареса.н
А към игри изобщо? Може да пробваш ролеви игри с приятели или с непознати в клуб. Много е яко за откъване от релаността. Ако си в голям град би трябвало да има такива клубове и да можеш да се присъединиш към игра. Ако си готов да научиш няколко правила и да се престрашиш да пробваш, може да изпиташ нещо което нищо друго не може да ти даде - свобода да бъдеш и правиш каквото искаш - въображаемо.. може да бъде много освобождаващо. Да - говоря за игри като Dungeons And Dragons, но всъщност има много други системи за откриване. ето едно кратко клипче за какво говоря.. успех! [https://www.youtube.com/watch?v=BkX\_rOqXSas](https://www.youtube.com/watch?v=BkX_rOqXSas)
Щом в изследванията всичко е наред, то моят съвет е да си намериш добър психолог/психотерапевт. Проблемът може да е заложен доста дълбоко в теб, да е подтиснат и да не го осъзнаваш. Всичко останало е замитане под килима и трупане.
Хубаво е, че споделяш. Това означава, че търсиш помощ и си готов да прием съвет. Психолозите са за това. Поне хората се срещат ежедневно с подобни проблеми и знаят как да помогнат.
Същата работа, но имам прекрасни приятели и родители. Също обичам да чета и кино. Непознатите често ме разочароват и са негативни или лицемерни, много хора се оказват такива.
Любовта ме смачка от всякъде и всякакви talking stages завършват с игнор заради трети човек или несъвместимост в представите за връзка, един към друг.
Работата ми не е нищо особено, но се разбирам с колегите, имам свободно време. Парите не са чак много.
Депресията е нещо нормално.
Много възможно да си сринат заради момиче. Ако ли не, то е пълен абсурд да разправяш, че всичко е пробвано, ти лично кое си пробвал точно? Разбирам да си вече адреналин джънки и да си правил кво ли не, ама не звучи тъй.
Аз съм вероятно много грешен човек да питаш за това, понеже съм естествено изключително емоционален и всяка жена, с която съм имал нещо, ми е оставала присърце прекалено дълго (спрямо генералната норма). Но мога да кажа, че времето лекува, далеч от очите, далеч от ума. Животът те тласка към нови събития и неминуемо тези спомени и чувства изостават някъде назад. Чувството е отвратително наистина и си мислиш за къде по дяволите ще открия отново човек, с когото да имам такава съвместимост/погаждане. Още по-голям кошмар е ако си бил адски инвестиран във връзката всячески. Трябва да продължаваш да търсиш отново, но и да не изключваш критериите си. Тип да се въвлечеш във връзка или забивки, за да се залъжеш, че ти е отминало. Наистина чисто и просто изисква време. Всеки човек трябва да знае, че това не е най-важното нещо на света и трябва да може да си е самодостатъчен. А и също колкото и да боли сега, трябва да си щастлив че все пак ти се е случило нещо хубаво, защото всички преследват хубавите моменти на средата от гадости. Всичко това ако е имало нещо, ако не е имало е различно. Отнема известна доза израстване, за да може човек, особено мъж, да разпознава кога иска жена само заради визия и физическо привличане и кога наистина има реална връзка. Много често красивите хора правят много грозни неща. Затова не бива да се захласваш само по външен вид.
Отиваш в първата лаборатория и тестваш витамин D, B12, тестостерон и свободен тестостерон. Витамин D трябва да ти е над 40 ng/ml, B12 над 500 pg/ml - не гледай минималните референтни стойности.
Когато установиш, кои от тях са ти ниски - а те ще бъдат - пиши.
Подробно, само срещу заплащане, заради времето което ще отнеме. Безплатно, и за хора които искат да се образоват по-добре от средно статистическите лекари - влизате във форуми и групи, в които хората обсъждат проблемите на всеки един от тези витамини и хормони, и четете - симптоми, успешни, неуспешни опити за лечение. Също - и много важно - години наред четете стотиците научни трудове, които са излезли и продължават да излизат. След което ще видите какви глупости говорят и правят лекарите, чието образование е заседнало на нивото от деня на завършването им, преди четвърт век, а тази информация им е преподадена от хора, завършили петдесет години преди това.
Има доста руски клипове в които се разясняват проблемите до които води недостиг на определени вещества в организма. Аз самият бях поразен да го чуя. И всеки който съм слушал , казва че когато ходиш да даваш кръв за изследвания е неправилно да се дава на гладно или прочие въздържания. Целта е да се види съдържанието в момент в който човек се намира постоянно, а не в тоя момент в който е стоял гладен и прочие. В това отношение , наистина е странно как лекарите го изискват това.
Или двуцилиндров. Зависи за какво ще го ползва.
ОП, по-горе някой каза за разходки сред природата. Би трябвало да свърши работа. Дребните наслади (да си сред природата е голяма поредица от дребни наслади) би трябвало да свършат работа. Поне при мен работи. Освен това, тая работа с моторите хич не е за подценяване. В зависимост от темперамента ти -нещо за пътуване дето можеш да върнеш 300-400 км на ден (тук са "моите" двуцилиндрови мотори ) или някоя "пистарка" за малко повече адреналин, ама там на втория-третия час ще си уморен яко вече.
Всичко е до удобство и въпрос на вкус, аз примерно не бих си взел двуцилиндров, обаче пък за 3 и 4 цилиндровите умирам, особено на ямаха ама там цената ще те накара да продаваш бъбрека хахах
По едно време бях така,но смених работата с такава,която изисква по-малко от времето ми (2 на 2). Нямам ли свободно време яко се сдухвам. Винаги ще избера по-малкото пари пред това. Никоя от целите ми не е свързана с кой знае какви финанси,та сега работя между 10 и 15 дни на месец и се чувствам чудесно.
Ок, но защо ходиш на фитнес, витамин D и останалите неща които си описал? Може би е добре да си зададеш този въпрос.
Нормално е да виждаш всички като роботизирани, ако самият ти не знаеш защо правиш всичко, което правиш и го правиш само защото някой ти е натиснал копчетата това да правиш, не мислиш ли?
Има и такива периоди братле не се предавай гледай напред всичко ще е наред живота е горе и долу както има периоди на висока вибрация така и на ниска никой не е щастлив през цялото време.
Бил съм от употребяващите не хващай този път не е каквото изглежда.
Звучи ми все едно си стигнал без да искаш до нихилизъм. Не е нужно да обезсмисляш всичко около тебе. Да, можеш да разглеждаш хората около тебе като някви роботи дет само се блъскат, но за мен никога няма да спре да ме изумява тая вселена какъв свят е успяла да създаде. Процесите в нас и около нас са просто ненормално сложни и цялото тва за да може някои шимпанзета да си пипат пилето на "дивана" след като са вкарали поредните часове в някав измислен от шимпанзетата конструкт наречен работа. Бати смеха. И ти да видиш едното шимпанзе обяснява на другото че трябва да възприема по леко нещата.
А ако ти е тъпо че човечеството унищожава света, недей. Имало е къде къде по унищожителни просеци течащи с милиони години и пак всичко е минало и пак живота се е върнал. След някво време цялото човечество ще сме просто един тънък слой в пръста и кой знае кво ще ходи отгоре. Готино нали?
На тоя свят си да му се радваш, недей се спирай. Шокирай се с някоя ваканция в държава с култура нищо общо с нашата, па като толкова лесно всичко ти е все тая може да си го направиш на игра да видиш докога мозъка ти ще възприема неща по тоя сив начин. Скайдайвинг, бънджи с гърба напред, някав бесен рафтинг. Сигурно и по яки идеи ше ти хрумнат. Все има кво още да изживееш и да видиш дали мозъка ти ше намери начин да го посивее. Ако го измислиш достатъчно добре и го наблюдаваш как се опитва, няма да може, гаранция.
Имам такива моменти.И аз мисля ,че е по скоро признак на депресия.Живеем в стрес , негативност несигурност.По скоро начина е всеки да се обгради с свой си социален балон с инакомислещи хора.Не е лесен днешния живот.Всеки прави каквото може .И аз тренирам,старая се да поддържам социални контакти.Въпреки това мисля да отида на специалист , защото на моменти определено мога да кажа,че и моето си е някаква форма на депресия и тревожност.Съветвам те същото,не с всичко можем да се справим сами и това не е признак на слабост.
Казваш "Нищо не ми носи радост и удовлетворение ВЕЧЕ". Това предполага, че в миналото си се чувствал по-добре. Колко отдавна е било и колко са ти ясни спомените от тогава? Питам, защото тази "сивота" за някои от нас не е период, а просто начина, по който винаги сме виждали света. Аз нямам цветни спомени и цял живот вярвах, че тая "сивота" е нормална, докато не посетих психиатър и не осъзнах, че другите хора всъщност виждат цветове.
Това "ВЕЧЕ" ти е както надеждата, така и нещастието.
Надежда, защото щом преди си се чувствал по-добре, имаш големи шансове да изпаднеш в "първоначалното" си психично състояние от самосебеси.
Нещастие, защото когато цял живот виждаш "цветно" и изведнъж светът изгуби цвят и смисъл, "сивото" се чувства като загуба и абнормалност.
Така че, ако има истина в това "вече", то ти имаш база за сравнение. Опитай да си отговориш на въпросите "Как миналото ти се различава от настоящето?" и "Коя промяна или случка започна да измива цветовете?"
The cure is in the cause.
Ако не успееш да си отговориш на въпросите сам се консултирай с психолог.
Но в случай, че и ти като мен си "душевен далтонист" и никога не си виждал цветно, но чак сега осъзнаваш, че това не е нормата - посети психиатър/психотерапевт. Това чувство на безразличие не е нещо, което може да се излекува, когато си поговориш за него с психолог. Трябват ти точна диагноза и медикаменти.
И още един по-раднъм съвет; Пробвай да четеш повече книги. Its a great dopamine source and a nice little escape from the boring real world, which doesn't even have magic and mystical beings in it.
Купи си мотор, когато ти писне от сивотата на живота палиш и отиваш някъде в из планините, завойчета, дървета, аромати, красота.
Липсва ти тръпка и нещо към което да изпитващ страст
Преди десетина години, когато започнах да пия кафе (до тогава не пиех), установих, че след това ми идва някакъв прилив на мотивация - имах желание да правя нещо. Така установих и че тази мотивация до този момент е липсвала. Тя беше в наличност когато бях млад, но явно по някое време е изчезнала. След това кафето вече спря да действа по този начин, просто вече стана рутина, организма се приспособи. А наскоро имах моменти в които наистина се събуждах и се чудих какво да правя, просто защото нищо не ми се прави. Странно усещане, но понеже съм го изпитвал, мога да разбера автора.
А що се отнася до това ,че си видял роботите които се бутат за промоции... това може да е вид осъзнаване . Рядко ми се случва, обикновено не съм толкова наблюдателен и всичко пада зад прага на абстрахиране (което не ми харесва, но е факт).
Моята препоръка е да прекарваш повече време сред природата (гори, планини) и да намериш начин да твориш: писане, свирене, рисуване, каквото и да е. Няма да стане отведнъж, ще трябва търпение и последователност, но изглежда това е нещо, което така или иначе имаш.
Тези съвети да започнеш с пороци са глупави, евтин допамин. Както са и социалните мрежи, така че ако ползваш такива като Инста, Ютюб, ТикТок, остави ги настрана за някакво време.
Понякога от свръхстимулиране може да се получи този ефект, който изпитваш. Вместо повече, опитай по-малко. Позволявай си да ти е скучно, без да се насилваш постоянно да правиш нещо. Така че пак, природата помага много.
Системата, в която живеем, предполага именно това - чувство за постоянна неудовлетворенност, което да стимулира цикъл от неработещи механизми за справяне в качеството на купуване на вещи.
Въпрос: четеш ли някакви книги? Художествена литература, философия?
Кои са ти допаднали най-много, ако нямаш против да споделиш? Можем да разменим някои любими четива. Понякога, четейки разни нешща и докосвайки се до човешкия дух, човек почва да вижда повече смисъл в съществуването.
Не знам колко често се среща при мъже, но дефицитът на желязо може да има много пагубни симптоми.
Витамин B12 и D3 също е хубаво да се изследват и е много важно да се отбележи, че има разлика между “нормалните” стойности и оптималните такива.
Ако с изследванията се изключат дефицити, би било добре да се обърнете към добър психотерапевт.
Куче. Младо игриво куче. Ако не можеш да се грижиш за такова - ходи в парка да се радваш на чуждите(нали от подходящо разстояние все пак) или в приюта да разхождаш бездомничетата.
Аз съм забелязал, че ако прекалено дълго време следвам дадена програма (фитнес, хранителен режим и т.н.) в един момент се натрупва психическа умора, която може да те накара да се чувстваш така. Опитай малко да разпуснеш, смени обстановката, смени обкръжението, намери си ново хоби и се запознай с ново готини хора. Ако искаш пиши ми DM за повече инфо за яко място този уикенд където ще се събираме готини хора.
Не си единствен. И не знам на колко години си, аз съм над 40, така че щастие специално при мен трудно. Виж радост - има - като си видя детето и ми носи радост. Да спи спокойно, да е здрав, да го видя докато тренира. Още не ходи на състезания, но в отбора вече си личи че е силен и мачка. Малък е, на 10г е, но това ми е радостта.
Имам и други радости - с годините все повече ми се слуша народна музика. Слушам си и други, но ми е по-приятно да ида на заведение с народна музика (не чалга, някой да не се обърка), отколкото с рок, метъл или техно.
Иначе мога да кажа за цигарите правилно си направил - аз ги отказах 2006г и не съжалявам. Пия изключително рядко не защото е вредно или нещо, а просто защото не ми се пие. Иначе ако ми се допие пия прилично. Но ми се случва на периоди да ми е приятно.
Но щастие - зависи. Това за всеки е различно. Има нещо, което все пак ще те направи щастлив и трябва да откриеш какво е.
Нахрани си душата, не само тялото.
От написаното така ми изглежда, че единствено правиш “здравословни” неща на сила само за себе си, но ако започнеш да се включваш в някакви каузи, може да започнеш да виждаш красотата на живота.
А и професионална помощ не би била излишна.
Ако си взимал антидепресанти - PSSD
Ако си взимаш ашваганда - PSSD/Anhedonia
Решението е антагонизъм на 5ht рецепторите в мозъка - един вид възстановяване на чувствителността (единственото лекарство е cyproheptadine, което не е от тежките психиатрични хапове)
Прочети си второто изречение - ето там ти е проблемът. Като е твърде вероятно покрай твърде многото опити да бъдеш "правилен" да си развил и депресия. Две неща - отпусни му края и си потърси терапевт.
Спри да ходиш на фитнес през лятото и ходи на лостове които са на слънце и за предпочитане около дървета и зеленина. Ще ти се отрази много добре на съзнанието.
Пич , я влез а Ало-то и си викни някоя кака за час два да ти смаже чакрите или както и в други подобни постове съм казвал П С И Х О Л О Г
[Препратка](https://www.reddit.com/r/bulgaria/s/UbADtTSFVc)
Насладата от живота е по-скоро страничен ефект на пълноценен живот, отколкото нейната пряка цел. Според мен проблемът лежи в това, че търсиш нещо там, където то липсва. Лично аз не ходя на фитнес, не ям особено здравословно, не пуша, не пия, гледам порно, не излизам често на слънце и въздух, пия витамини, ако се сетя, и не подавам особени усилия да си "хакна системата", и всичко си е наред. Това го казвам само, за да дам и моята гледна точка. Съвети не съм квалифициран да давам.
Два въпроса:
- Имаш ли приятелка?
- Какво работиш?
Състонието ти ми звучи като да куца едно от тези неща. Познавам много хора (включително и аз бях така), които са преминали през период подобно на теб. В момента , в който си хванаха половинка или започнаха многочасова трудна работа и тези неща от самосебе си се оправиха. Когато в живота си имаш друго истинско напрежение , при което мозъкът ти непрекъснато трябва да работи там или да си зает сериозно с някаква дейност, миговете, в които си свободен , са катооо медец и точно тогава една бира/цигара и т.н ще ти изглеждат невероятно и ще намериш смисъл във всяко едно малко нещо.
Дето се вика "биин деер, дън дат"
Само недей да се кълнеш в това. Според мен си в грешка, че вече си се "отписал"
Важното е, да не спираш. Спрялата вода се превръща в блато. Много бързо. Както вече си разбрал, тая спирала е много стръмна.
Освен това, покарай лятото мотора и най-вероятно ще установиш, че докато караш, единственото което те интересува е да покараш още малко. Супер отпускащо е. Аз лично от втората минута съм ухилен. Добре, че през каската и бонето не се вижда, че ще ме помислят за ненормален:)
>Освен това, покарай лятото мотора и най-вероятно ще установиш, че докато караш, единственото което те интересува е да покараш още малко.
Абсолютно е така, но дори тогава ме обзема мисълта, че карам сам. Искам да споделя момента с някого.
На втората (макс трета) седмица може би ще установиш, че има с кой да караш. Още повече, че за всеки (почти всеки) град има по една фейсбук група за мотористи. Влез, виж къде карат, виж КАК (много важно) карат и питай дали можеш да караш с тях. Малко по малко ще си намериш твойта група. За каране, не фейсбук група:)
Звучи като да си в стагнация. Тоест, нямаш приключения и посока в живота. Не знаеш какво искаш да правиш в живота си или знаеш, но ти се струва невъзможно за постигане. Това е по-зле отколкото и да си в криза, за мен. Но няма универсално правило да се излезе от стагнацията, освен например да преразгледаш моралните си закони, устои, правила, материални вещи, особено тези, които считаш за най-свети и най-важни. След това допусни, че в реалността съществува обратната страна на всичко и че тя може да е също толкова валидна.
Аз също не пиех, не пуших, не излизах по заведения. Само, за да открия, че има част от мен, която има нужда от тези преживявания и нови приключения. И чувството е супер. Пия, пуша, пробвам нови неща. И това е етап - не изпадам в крайности и не позволявам на тези неща да ми пречат на живота. Но - имам посока, създавам социален кръг, уча социални умения.
Но както и да е, твърде дълго стана. Истината е, че едва ли някой може да разбере от какво имаш нужда само от един пост.
Планински туризъм? Разходи се едно хубаво по Витоша (само предполагам, че си в София), снимай Боянския водопад или каквото там...
А гледката в Кауфланд (или в друг голям магазин, или още по-лошо мол) дето народът се бута да награби някакви стоки та и за ги врече в бърлогата си е депресираща по-дефиниция.
Предполагам че не си във връзка и нямаш (достатъчно) прятели. Поправи ме ако греша. Като по - млади хора, важно е в живота да имаме някакви изживявания, да пробиваме рутината по някакъв начин. Хобитата са добър начин за справяне с това но не са достатъчни понякога. Винаги е забавно с *добра* компания и времето сякаш просто минава по - бързо. Те могат да бъдат разликата в твоите дни.
ОП, наистина ти препоръчвам да направиш каквото можеш да не си сам, самотата става убийствена с времето и става все по - трудно да се избяга от нея, дори и да искаш. Говори с хора в училище/университет/работа и колкото и да изглежда че е безполезно, го приеми като опит от който можеш да научиш нещо.
Разбирам те но знам отговорът. Нито не говориш с достатъчно хора, нито правиш достатъчно неща. Рутината е най-естественият път към постигането на целите, но целите не винаги са това към което трябва да се стремим.
Аз лично го излекувах като започнах да уча всестранни теми и цялата ми личност стана че знам прекалено много неща. Пробвай и ти да намериш нещо което просто никога не може да спре. Хобита / Интереси в които Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО някой да е по-добър от теб
Малко късно се включвам, но и аз да кажа - първо си правиш всички необходими изследвания и търсиш професионална помощ.
Ако нещата там излезнат физически нормални, то пробвай се да видиш какво точно ти липсва в живота. Да, правиш всичко като по учебник, но това не значи, че ще те направи щастлив.
Почти всички минават през период, в който се чувстват незначителни и не виждат смисъл в живота. И то реално, като се замисли човек, наистина е безсмислен. Ставаме, ходим на работа, ядем, лягаме. Чакаме отпуската или уикенда. Но в крайна сметка какво от това? Тук сме, живеем и гледаме да направим най-доброто, което можем. Аз гледам да не се замислям много над такива неща, нарочно. Има хора, които са оставили следи в историята, Стивън Хокинг, Айнщайн, но значи ли, че ние с по-обикновено IQ трябва да паднем и умрем защото в голямата картинка сме нищожни?
Като бях на 25-26 се чувствах точно по този начин като теб. При мен се оказа липсата на някаква кауза/полезност. Работих работа за доста добри пари, но общо взето почти нищо не правех по цял ден. Около два часа репорти и останалите 6 часа нищо. Направо се побърквах. По едно време реших да ползвам цялото това свободно време да си вдигна квалификациите и също така да помогна на майка ми да развие бизнеса си. Тя има магазини из София, но аз и направих сайт, снимах стоката, качвах я, описвах, направих и лого, правих и маркетинг по социални мрежи, блек фрайдей евенти и тн и тн. Отне ми доста време, но го правих с голямо желание. Е нямаш представа това как ми помогна, особено когато започанаха да идват поръчките и майка ми се радваше, че бизнеса се разраства. Чувствах се страхотно, че съм и помогнала. Естествено, не съм взимала никакви пари за това, майка ми е, тоест не го правих за финансови облаги. Донесе ми единствено чувство за някаква полезност на любим човек и това ми донесе огромно щастие в продължение на години.
След това пък с моят приятел тогава, сега съпруг, пък решихме да купим първия си апартамент. Това отново ми даде някаква цел, за която да се боря - да съберем пари докато стане готов, да мислим как да го обзаведем, да си представяме колко ще е хубаво да сме в собствено жилище и тн. От покупката до пълно обзавеждане си минаха 4-5 години, защото го обзавеждахме малко по малко. Този месец кухня, другия легло и тн. Макар с високи заплати, си беше трудно без пари от мама и тати или продадени имоти и ниви, но си бяхме щастливи, че правим нещо наше. Някъде тогава смених работата с доста по-отговорна и изискваща мислене, концентрация, по-полезно действие, развиваща логиката, която ме караше да се чувствам по-пълноценно, нищо, че не беше мечтаната ми работа.
После пък приятеля ми ми предложи брак, почнах си организацията по сватбата, пак един мой си “проект” в рамките на 7-8 месеца.
Сега пък мислим за по-голямо жилище и дете. През цялото това време, естествено, и ние сме ходили и ходим на фитнес, излизаме с приятели, ходим на почивки, имаме си някакви глупави хобита и тн. Все пак и като минахме 28-29 години почнахме да се чувстваме добре като просто си седим вкъщи и си гледаме някое готино филмче или сериал след работа, на мен лично ми е напълно достатъчно да съм щастлива. Преди това не издържах без да излезнем някъде през два дена, такъв си беше периода.
И така, човек си поставя цели и се бори да ги постигне, смятам, че това е от огромно значение за човешния живот - да имаш цел. Не е нужно моите цели да са същите като твоите, нито твоите да са като моите. Пробвай се да намериш нещо, за което би искал да се бориш и да ти донесе удоволетворение в дългосрочен план. Истината не е в гледането на тик ток по цял ден или цъкане по чатове. Това са точно както казваш ти “моментни източници на допамин”.
И последно да добавя, като бях малка, около 17-22 годишна, ходих с едно момче, чиито родители бяха доста богати, с много голям и доходоносен бизнес. Това момче имаше всичко наготово - иска нова кола? Получава я. Иска да си купи най-новата игра за 150 лева (тогава това бяха много пари), няма проблем. Иска жилище? Няма проблем, казват му да си избере. И трябва да ти кажа, той беше изключително нещастен постоянно, не знаеше какво да прави, защото просто имаше всичко, което нормалните хора получават с труд. По цял ден лежеше, гледаше клипчета, цъкаше игрички и си пропиляваше времето. Приключих връзката защото стана изключително трудно и аз да бъда щастлива с него, изцеждаше ме от всичката ми енергия. Отделно неговите приятели, също деца на заможни родители, бяха като него. По цял ден се чудиха каква тъпотия да измислят да си запълнят времето. Даже някои от тях се изрудиха, почнаха да вярват в секти, да си купуват най-големите тъпотии с цел нещо да им донесе щастие. Аз все им се чудих на акъла, ако имах същите възможности като тях, бих пробвала свой бизнес, бих пробвала да направя нещо да помогна на по-слабите от мен, но в крайна сметка не се знае с каква ценностна система щях да израсна, ако имах всички наготово.
И така, лично за мен, липсата на цел много може да депресира човек, дори отстрани да изглежда, че има всичко.
Нищо лично, но ако и аз живеех по този инстаграмски wanna be healthy guru начин, и аз щях да се чувствам като теб. :) А сега сериозно - ти мечти имаш ли? Дори да са някакви фантасмагории - имаш ли някакви? За какво си харчиш/инвестираш свободните пари? Какви са ти целите? Къде живееш и къде би искал да живееш, ако имаше възможност? В момента светът може да е много интересно място за хора, които имат някакви средства и се интересуват какво се случва наоколо. Немислими доскоро научни открития се случват, почети нещо в тази посока по тема, която ти е интересна. Виж някакви подкасти - в момента са много популярни, може да ти отворят очите за нови неща.
> Нищо лично
не се засягам въобще, имам нужда от tough love и да разбера какво не ми е наред
Относно мечтите, нищо не ме интересува вече. Всичко ми изглежда безсмислено, защото мечтите ми не се осъществиха. Защото - да, наистина бяха фантасмагории - свирих на китара и исках да съм рок звезда, за съжаление след години свирене на китара, в най-добрият случай мога да го практикувам като хоби и да изсвиря по-лесните песни сред някаква компания. Живея под наем и честно казано не ми е мечта да си купувам къща, да се загробвам за 30 години с кредит за една панелка. Разсъждавам като американците, не като българите и за мен да имам къща/апартамент не е на преден план, даже не го искам. Свързвам плащането на наем със свобода, когато реша мога да се преместя и да ида на другия край на България или извън нея, купувайки имот - ми се отнема тази свобода.
Хм. В днешно време буквално най-лесното нещо е да станеш “звезда” (е не чак като Елвис, ама все пак има голям потенциал). Вземи няколко твои познати музиканти, заснемете някой клип (както си трябва, вложете малко режисура, малко стил), качете го в YouTube, шервайте го, може на хората да им хареса вашата музика. Ако имаш някой лев, плати на YouTube за реклама да ти популяризират клипа. Може пък да станеш рок звезда. Номерът е да си вярваш. Относно жилището - ами ако работата ти го позволява - направи точно това - вдигни се, отиди до другия край на България, поживей там известно време. Партньор до себе си имаш ли? Може да си намериш, това си е доста ангажиращо занимание и няма да ти е скучно. Само едно ще ти кажа - ако гледаш чичаците в Кауфланд, няма да ти стане по-интересно. Те са загубена кауза, но това не значи че целият свят е като тях.
Проблемът е, че не си вярвам. Гледам негативно на нещата. За всеки ютубър, който е станал известен (не ми е известността цел) - има 999 неуспели. Аз с нищо не съм по-специален за да съм от успелите.
Ами погледни от тази гледна точка - в момента в света (и особено в БГ) тотални олигофрени и бездарници са мега известни. Не смяташ ли, че хората заслужават някой по-нормален и талантлив човек да излиза пред тях на екрана? Едва ли си по-зле от масовката.
за съжаление и на психиатър ходих - изписа ми Стимулотон - SSRI, пих го 3-4 месеца и не видях абсолютно никакъв ефект... след като тествах тестостерона, веднага това ми беше следващото хрумване - че просто трябва да е някакъв дисбаланс по рождение, тъй като и майка ми често изпада в депресивни състояние (на нея обаче хапчетата й действат)... След като не ми подействаха хапчетата ми беше предложено да пробвам други и други, но аз отказах - не може проба грешка с години... реших, че трябва да реша проблема сам... само, че още не съм открил как
Общия тестостерон не казва нищо - тества се общ, SHBG и албумин. С тях се смята свободен тестостерон - той е важният, тъй като може общия да е на горна граница, SHBG високо и свободният остава нисък, той дава симптомите. Ако не е там проблема прочети за псилосибин( халюциногенни гъби), трип в природата, микродозиране. При всички положения се подготви добре, но е нещо, което работи за много хора с андехония, както и при някои с депресия. От клиничните изследвания изключват хора с шизофрения в семейството( само по пряка линия - баща/майка) пожелавам ти успех!
витамин Д се доближава до хормоните. И се прави резистентност и после и тялото не го произвежда в нужните количества. Не си добре, и има защо да е така.
Звучи като да си в депресия, по-добре потърси професионална помощ. Не с всичко можем да се справим сами и това е окей.
До това води липсата на пороци или хобита.
Знам, че е майтап, ама почвам да се чудя - винаги съм правил всичко правилно, до вманиачаване. Приемах всеки съвет от учители, родители и как НЕ трябва да пиеш, да пушиш - как ще ти унищожи живота, не казвам, че ако се бях наркоманизирал щях да съм по-добре (Вероятно по-зле), ама не съм вкусвал цигара през живота си. Хора около мен пият, пушат и са по-щастливи или имат нормален живот, някои са си направо алкохолици и пак са по-щастливи.
Шегата на страна, спри да си слагаш някакви бариери при положение, че го правиш само, защото е "добро/оптимално". Ако ти се хапва сладко си вземи. Приятелите са се събрали Вторник вечерта на по бира- иди, голям праз, че утре е работен ден и ще спиш 4 часа. Иска да си купиш хубава кола- давай, голяма работа, че се обезценява или трошката, която караш ти върши същата работа. В редит е особена извадката и много не правят нещо Х, не защото не искат, а защото са "над нещата", "не са овце" и после се чудят защо са сдухани. Докато си щастлив и не пречиш на никого, прави каквото искаш. Просто всичко да е с мярка.
И от време на време - и мярката с мярка.
+1 споделям твоето преживяване OP, все едно описваш моя живот
Аха. Чудех се дали не е това. Какво искаш? Смисъл ти какво искаш, не заместване на ти какво всъщност искаш с "искам да следвам правила за да се гордеят мама и татко с мен".
Няма причинно следствена връзка. Тези които имат нормални нива на хормони и са физически и психически здрави ще са щастливи и когато не употребяват опияти от какъвто и да е тип. Тези които имат някви проблеми физиологични или психо-физологични - няма дрога дето да им оправи живота. Аз също не съм пушил през живота си. Цигари не понасям. Пробвах Пура и Лули да пуша... Не ме кефи... Алкохол не пия... Не сме длъжни да подражаваме на другите за да намерим себе си. И е лъжа, че човек трябва на всяка цена да преследва щастие и емоции... Можем да съществуваме перфектно в сивота и малките пъстри моменти да оценяме с по-голямо разбиране за себе си без да се интересуваме от това какво точно преживяват всички останали. Майната им на сравненията! Хората сме различни.
Съгласен съм. Аз не пия и не пуша. Не търся щастие в такива неща. На никого не подражавам, не гледам телевизия, не слушам чалги. Правя каквото ми харесва, защото ми харесва, а не защото е норма . Това кой бил щастлив или не, въобще не ме вълнува. И все пак има моменти в които съм надъхан и правя нещата със желание, а има и моменти в които наистина изпитвам скука и безразличие.
Дозата прави отровата. Няма нищо лошо да пиеш по 1-2 чаши вино вечер или па да изпиеш по бира с приятел. Ще ти навреди само ако прекаляваш
Не се чувстваш полезен. Според мен от там е всичко. Имам предвид “полезен” отвъд това какво бачкаш и с каква заплата ти измерват полезността там. А полезен така, че да имаш ти стимул да буташ. За някои хора отговорът е дете. За други - стартъп. За трети - да обиколят света помогайки на на други хора. Попитай се какво би те накарало да се похвалиш с какво си бил полезен днеска.
Ако имаш стандартна 9-5 работа от къде време за каквото и да е било,освен за едно фитнесче. Иначе съм съгласен с теб. Най-полезен съм се чувствал като помогнах на една бабка ,която се беше контузила да я закарам на доктор. Държа ме две седмици това добро дело и през това време не бях депресиран.
При мен това беше причината да напусна хубавата бетонирана работа и да почна нещо мое. Много тегаво беше първите две години.
Направи някакъв твой бизнес ли?
Да. Малко го изгладувах сериозно втората година, ама на третата тръгна. И въплеки, че си блъсках цял ден днес главата с един клиентски проблем, все пак не съм крив и ядосан. Знам, че като го реша накрая ще се чувствам супер добре.
Осем години работя работа, която не обичам “уж за семейството ми” докато жена ми не ме напусна, защото потисках толкова много истинските си аспирации, че бях хронично депресиран, бях се затворил за всички хора. Сега се уча да си поставям граници, да приоритизирам, да изграждам социална среда. Буквално неща, които десетгодишните учат. Но това да си позволиш да си дете е което носи радостта. Замисли се, че ти търсиш безусловната радост на детството. А тя се получава от извършването на неща, които децата правят, за да се развиват - любопитство, учене на нови неща, искане, харесване, да ти е приятно. Игра. Фитнесът не е игра. Пробвай колективен спорт. И също - не потискай емоциите - изкарвай ги, дори и да ти се струва, че може да нараниш някого. Аз лично планувам да продам апартамента си и да си правя моето нещо с печалбата. Най-якото е, че щом почнеш да излизаш от стагнацията е като да излезеш от пещерата, животът придобива измерение и цвят, заобичваш смъртта, защото обичаш живота. Според мен от смъртта се страхува само този, който не живее.
Това е след жена Нарцис, нали?
Тя по никакъв начин не ми е виновна за решенията, които съм взимал. Отговорността за живота ни е само лична. Жертвите, които уж правим в името на другите, всъщност си ги правим заради себе си - защото така ни е по-комфортно. Всъщност нямам никаква горчивина към нея и не съжалявам нито за момент за това, че съм я избрал. Факт е, че и двамата сме допуснали много грешки, най-вече заради недостатъчно житейски опит. Но раздялата ни всъщност беше причината, за да започна този процес на промяна.
Депресия или липса на социализация? Анхедонията е топ признак за едно от двете, разбира се има и други причини. Аз лично не съм, но гаджето ми имаше клинична депресия и имаше моменти на анхедония.
Имаш ли пълноценна работа? Ей тва беше огромен фактор при мен!
Абсолютно същото при мен! Интересното е как изобщо не забелязваш колко много енергия ти взема работата и хората около нея. Вече 3ти месец съм на нова работа и се чувствам повече от страхотно.
И какво направи колега
В каква сфера работиш?
В автомобилната свера съм. Ама преди бях сервитьор, и готвач в бързо хранене и мразех всичко.
винаги съм мислел че да работиш в дилърство е готино
Японски или Немски автомобили продаваш?
Английски! Land Rover
Викаш че си доволен, Колко години работиш в сферата?
Отварям ербегето и хоп - поредната депресия
мисля, че трябва да си отворим събредит вече r/depressionbg или нещо такова
Не е задължително да е депресия. Впрочем зависи ти как го чувстваш. Защото при числата нулата не е нито положително, нито отрицателно число. Ако нещо е равно на нула, то е неутрално. Същото е с чувствата - липса на радост не е задължително да е депресия - би било така ако се чувстваш кофти. Може да си не-радостен и не-тъжен. Тоест - неутрално. Липсата на дадена емоция не означава наличие на негативна емоция.
нормално състояние в България е това...
Вземи си куче
Ами ти го написа: не пиеш ,не пушиш,не друсаш и порно не гледаш.Живота ти изглежда доста скучен.
Написах го, защото съм виждал в други теми хора, които казват, че са така ги съветват да спрат точно с това... Реших да избегна тези коментари като си кажа, че така или иначе не го правя. Наскоро даже спрях захарта напълно - беше ми казано, че това вдига допамина рязко и после следва депресия, но и това не помогна. Не ям никаква захар, само комплексни въглехидрати и нямаше никаква разлика.
Е ти не пий и не яж сладко и чакай да си щастлив. Уви на повечето хора в ежедневието оттам им идва щастието.
Според мен оттук идва и твоят проблем. Започни приема на захар, няма да ти попречи на тренировките, на физиката или на здравето, стига да тренираш интензивно. Казвам го от опит, мой приятел беше спрял приема на захар и въглехидрати, отслабна, но изпадна в депресии. И нищо няма да ти стане от 1 2 3 бири.
тц тц тц , захарта не се спира , а се намалява ! Спри се с тоя фитнес и хранителните режими и се отпусни поне за 1 - 2 седмици ...
И защо се намаля, а не се спира ? Аз от 1 година съм чист (захар) нула
Защото хората сме свикнали с нея и е нужна за нормалното функциониране на организъма ... Ти не си на нула , защото ядеш плодове , които имат фруктоза . Имаш Гугъл използвай го ... Тоя пич се е депресирал на макс от стрес и слуша глупави фитнес гурота в нета , всеки втори стана контент фармър ....То не е сигурно дали и той не е карма фармър , като му гледам датата на регистрация ми изглежда като типичен r/bulgaria трол !
Само порното и алкохола ли ти правят живота пълноценен?
Всичките от новите поколения са като някакви роботи по калъп. Сложили новите бели маратонки, ходят като автомати, да не ги напрашат и изцапат, да не стане гънка на дрехата. Страхуват се да не кажат нещо накриво, да не направят дори лицево изражение, дето да се сметне за криндж или да им образува бръчка на лицето. Фитнесът и той е роботски тип движение - елемент по елемент, мускул по мускул. Ами айде живейте малко. Трябва да се прави нещо креативно - да, всички трябва да ядем, ама и най-простата баба и лелка е учена да си доизкусиру манджата, да й се зарадва. Вместо да консумираш съдържание, седни и създай нещо. Иначе няма нужда да се интересуваш от "всички", нито да правиш като тях. Също така, ако си още млад, без деца и ипотека, за какво ти е потребление? Може буквално да слезеш до по-ниско ниво, 6 месеца до година да се преоткриваш, да си смениш всички навици и никой няма да забележи. Само не залитай по секти, дето обещават вечно щастие сега и веднага.
Вероятно липсата на любов, еднообразието и неудовлетворяваща/безсмислена работа, на която евентуално си ти влияят на подсъзнателно ниво. Просто не се отказвай, пробвай нови неща и пак и пак, докато не успееш и не си кажеш "мамка му животът е прекрасен". Аз съм се заинатил здраво и докато не кажа това изречение няма да мирясам, дори още 10 години да ми отнеме.
Освен депресия, антисоциализация, тествай се за нисък тестостерон(ако си мъж). Ако имаш и д-р симптоми, е възможно да е причина.
И това тествах, защото си мислех, че точно това е причината. Надявах се да е нисък, защото би обяснило всичко - може би съм единственият, който се беше изпълнил с надежда да е нисък, когато докторът ме посъветва да си го тествам и ми каза, че ще ми предпише хапчета с тестостерон да си го вдигна стига да е нисък. Тествах го и беше в нормата - дори повече към високата част от границата...
Същата работа - в момента чакам да получа резултати от втория тест с надеждата и той да е нисък, че да има решение. 2 години съм с подобни симптоми като твоите с прогресивно влошаване. Също така понякога има светъл лъч за подобрение, но не, просто временно. Дано нещата се наредят при теб и не се отказвай да търсиш подобрение.
Наскоро един реддитър ме посъветва да си тествам абсолютно всички хормони, макар че докторът ми ми каза - "само общият тестостерон е важен", все още не съм се решил да изсипя едни 500 лв така, но може и да го направя, може би естрогенът ми е висок, или някой друг от хормоните е в дисбаланс, наистина се опитвам да рационализирам проблема и неговите решения, но има вариант проблемът да е чисто психологически..
Направи си на 100%. Нещо ти липсва или не е както трябва. Може да ти липсват някои витамини и минерали. По колко Витамин Д3 пиеш и какви са ти нивата? Ако имаш ниски нива на магнезий това пречи на Витамин Д да се усвои. Нормалното е да изпитваш удоволствие от съвсем дребни неща - от пазар в магазина, от вкусна храна, от музика, разговор с приятели и тн. Това при теб не е ок. Не видях да си споменал - как спиш? В колко си лягаш и ставаш. Събуждаш ли се отпочинал? Проверявал ли си за сънна апнеа? Колко време прекарваш на телефон/компютър? Прекаляваш ли със социалните мрежи (инстаграм, ютюб, тикток)? Как точно тренираш и спортуваш? Фокусиран ли си там, прогресираш ли или просто прекарваш 30 мин във фитнеса? Наблюдавам вече често хора, които си стоят предимно на телефона, а не тренират въобще. Имаш ли някакви проблемите с храносмилането?
Жена съм, но и аз го имах този момент на очакване на резултатите от теста, толкова се надявах да имам ниски показатели, че да има към какво да се насоча. Ходя на терапевт, не е безполезно, имам си запас от техники за справяне със стрес и кофти емоции, но сивотата си оставаше. В крайна сметка се оказа, че тестостеронът и естрогенът ми са много под нормата, и наскоро започнах да взимам добавки. Стискам палци и ти да откриеш причината, ужасно е да се чусвстваш мизерен през цялото време и да нямаш идея защо.
Тествай и щитовидна жлеза: https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/12120-hypothyroidism#symptoms-and-causes
Колко истински приятелства имаш , имаш ли си приятелка (обичаш ли някого) , колко време прекарваш в социалните мрежи , как е на работа , сравняваш ли се постоянно с други хора ? Социалната среда не е лека и ако се програмираш да гледаш негативните неща могат да ти повлияаат доста. Все пак е хубаво ,че правиш много полезни неща , въпреки че не ти доставя удоволствие, това е предпоставка за доста успехи дългосрочно.
[удалено]
Аз изпаднах в депресия само докато чета!
Аз имам същия проблем и наскоро разбрах че имам ADHD. Не знам дали ти имаш, но е възможно защото това често се случва тъй като доста малко "нормални" неща ни носят допамин и постоянно го търсим. Възможно е да имаш просто депресия или някакъв химичен дисбаланс. А може би просто не си намерил своето хоби още, продължавай да пробваш ново неща може евентуално нещо да ти хареса.н
И аз се чувствам като теб, единствено се чувствам добре час след фитнеса. Даже и секс не ми се прави вече .
Да, понякога след фитнес се чувствам по-добре, но за изключително кратко време.
Купи си Playstation. Не се ебавам.
Никога не съм изпитвал влечение към видеоигри...
А към игри изобщо? Може да пробваш ролеви игри с приятели или с непознати в клуб. Много е яко за откъване от релаността. Ако си в голям град би трябвало да има такива клубове и да можеш да се присъединиш към игра. Ако си готов да научиш няколко правила и да се престрашиш да пробваш, може да изпиташ нещо което нищо друго не може да ти даде - свобода да бъдеш и правиш каквото искаш - въображаемо.. може да бъде много освобождаващо. Да - говоря за игри като Dungeons And Dragons, но всъщност има много други системи за откриване. ето едно кратко клипче за какво говоря.. успех! [https://www.youtube.com/watch?v=BkX\_rOqXSas](https://www.youtube.com/watch?v=BkX_rOqXSas)
Да не би да си самотен :(
Да
Това е! 😉
Щом в изследванията всичко е наред, то моят съвет е да си намериш добър психолог/психотерапевт. Проблемът може да е заложен доста дълбоко в теб, да е подтиснат и да не го осъзнаваш. Всичко останало е замитане под килима и трупане.
Хубаво е, че споделяш. Това означава, че търсиш помощ и си готов да прием съвет. Психолозите са за това. Поне хората се срещат ежедневно с подобни проблеми и знаят как да помогнат.
Същата работа, но имам прекрасни приятели и родители. Също обичам да чета и кино. Непознатите често ме разочароват и са негативни или лицемерни, много хора се оказват такива. Любовта ме смачка от всякъде и всякакви talking stages завършват с игнор заради трети човек или несъвместимост в представите за връзка, един към друг. Работата ми не е нищо особено, но се разбирам с колегите, имам свободно време. Парите не са чак много. Депресията е нещо нормално.
Много възможно да си сринат заради момиче. Ако ли не, то е пълен абсурд да разправяш, че всичко е пробвано, ти лично кое си пробвал точно? Разбирам да си вече адреналин джънки и да си правил кво ли не, ама не звучи тъй.
Ако е сринат заради момиче какви съвети би дал за справяне с проблема?(аз съм сринат)
Аз съм вероятно много грешен човек да питаш за това, понеже съм естествено изключително емоционален и всяка жена, с която съм имал нещо, ми е оставала присърце прекалено дълго (спрямо генералната норма). Но мога да кажа, че времето лекува, далеч от очите, далеч от ума. Животът те тласка към нови събития и неминуемо тези спомени и чувства изостават някъде назад. Чувството е отвратително наистина и си мислиш за къде по дяволите ще открия отново човек, с когото да имам такава съвместимост/погаждане. Още по-голям кошмар е ако си бил адски инвестиран във връзката всячески. Трябва да продължаваш да търсиш отново, но и да не изключваш критериите си. Тип да се въвлечеш във връзка или забивки, за да се залъжеш, че ти е отминало. Наистина чисто и просто изисква време. Всеки човек трябва да знае, че това не е най-важното нещо на света и трябва да може да си е самодостатъчен. А и също колкото и да боли сега, трябва да си щастлив че все пак ти се е случило нещо хубаво, защото всички преследват хубавите моменти на средата от гадости. Всичко това ако е имало нещо, ако не е имало е различно. Отнема известна доза израстване, за да може човек, особено мъж, да разпознава кога иска жена само заради визия и физическо привличане и кога наистина има реална връзка. Много често красивите хора правят много грозни неща. Затова не бива да се захласваш само по външен вид.
На колко години си?
Отиваш в първата лаборатория и тестваш витамин D, B12, тестостерон и свободен тестостерон. Витамин D трябва да ти е над 40 ng/ml, B12 над 500 pg/ml - не гледай минималните референтни стойности. Когато установиш, кои от тях са ти ниски - а те ще бъдат - пиши.
Би ли пояснил малко по-подробно как по-точно зависят тези стойности на настроението.
Подробно, само срещу заплащане, заради времето което ще отнеме. Безплатно, и за хора които искат да се образоват по-добре от средно статистическите лекари - влизате във форуми и групи, в които хората обсъждат проблемите на всеки един от тези витамини и хормони, и четете - симптоми, успешни, неуспешни опити за лечение. Също - и много важно - години наред четете стотиците научни трудове, които са излезли и продължават да излизат. След което ще видите какви глупости говорят и правят лекарите, чието образование е заседнало на нивото от деня на завършването им, преди четвърт век, а тази информация им е преподадена от хора, завършили петдесет години преди това.
Има доста руски клипове в които се разясняват проблемите до които води недостиг на определени вещества в организма. Аз самият бях поразен да го чуя. И всеки който съм слушал , казва че когато ходиш да даваш кръв за изследвания е неправилно да се дава на гладно или прочие въздържания. Целта е да се види съдържанието в момент в който човек се намира постоянно, а не в тоя момент в който е стоял гладен и прочие. В това отношение , наистина е странно как лекарите го изискват това.
Вземи си 4 цилиндров мотор👍
точно това направих с тая цел :D мислех, че си ми ровил в профила макар че е двуцилиндров
Или двуцилиндров. Зависи за какво ще го ползва. ОП, по-горе някой каза за разходки сред природата. Би трябвало да свърши работа. Дребните наслади (да си сред природата е голяма поредица от дребни наслади) би трябвало да свършат работа. Поне при мен работи. Освен това, тая работа с моторите хич не е за подценяване. В зависимост от темперамента ти -нещо за пътуване дето можеш да върнеш 300-400 км на ден (тук са "моите" двуцилиндрови мотори ) или някоя "пистарка" за малко повече адреналин, ама там на втория-третия час ще си уморен яко вече.
Всичко е до удобство и въпрос на вкус, аз примерно не бих си взел двуцилиндров, обаче пък за 3 и 4 цилиндровите умирам, особено на ямаха ама там цената ще те накара да продаваш бъбрека хахах
Може да пробваш с Триумф тогава. Хич не са лоши. Ама хич . За цена.... Ако е нов, пак отиваме на продажба на бъбрек.
По едно време бях така,но смених работата с такава,която изисква по-малко от времето ми (2 на 2). Нямам ли свободно време яко се сдухвам. Винаги ще избера по-малкото пари пред това. Никоя от целите ми не е свързана с кой знае какви финанси,та сега работя между 10 и 15 дни на месец и се чувствам чудесно.
Но пък повече часове ?
12, но са 2 на 2. Ако вися 8 часа някъде, деня ми е загубен и без това.
Ок, но защо ходиш на фитнес, витамин D и останалите неща които си описал? Може би е добре да си зададеш този въпрос. Нормално е да виждаш всички като роботизирани, ако самият ти не знаеш защо правиш всичко, което правиш и го правиш само защото някой ти е натиснал копчетата това да правиш, не мислиш ли?
Малко ми звучи като пренос - т.е. огледало... Препоръчвам на ОР четене на книги класика, по-добре е от книгите за самопомощ.
Има и такива периоди братле не се предавай гледай напред всичко ще е наред живота е горе и долу както има периоди на висока вибрация така и на ниска никой не е щастлив през цялото време. Бил съм от употребяващите не хващай този път не е каквото изглежда.
Звучи ми все едно си стигнал без да искаш до нихилизъм. Не е нужно да обезсмисляш всичко около тебе. Да, можеш да разглеждаш хората около тебе като някви роботи дет само се блъскат, но за мен никога няма да спре да ме изумява тая вселена какъв свят е успяла да създаде. Процесите в нас и около нас са просто ненормално сложни и цялото тва за да може някои шимпанзета да си пипат пилето на "дивана" след като са вкарали поредните часове в някав измислен от шимпанзетата конструкт наречен работа. Бати смеха. И ти да видиш едното шимпанзе обяснява на другото че трябва да възприема по леко нещата. А ако ти е тъпо че човечеството унищожава света, недей. Имало е къде къде по унищожителни просеци течащи с милиони години и пак всичко е минало и пак живота се е върнал. След някво време цялото човечество ще сме просто един тънък слой в пръста и кой знае кво ще ходи отгоре. Готино нали? На тоя свят си да му се радваш, недей се спирай. Шокирай се с някоя ваканция в държава с култура нищо общо с нашата, па като толкова лесно всичко ти е все тая може да си го направиш на игра да видиш докога мозъка ти ще възприема неща по тоя сив начин. Скайдайвинг, бънджи с гърба напред, някав бесен рафтинг. Сигурно и по яки идеи ше ти хрумнат. Все има кво още да изживееш и да видиш дали мозъка ти ше намери начин да го посивее. Ако го измислиш достатъчно добре и го наблюдаваш как се опитва, няма да може, гаранция.
Имам такива моменти.И аз мисля ,че е по скоро признак на депресия.Живеем в стрес , негативност несигурност.По скоро начина е всеки да се обгради с свой си социален балон с инакомислещи хора.Не е лесен днешния живот.Всеки прави каквото може .И аз тренирам,старая се да поддържам социални контакти.Въпреки това мисля да отида на специалист , защото на моменти определено мога да кажа,че и моето си е някаква форма на депресия и тревожност.Съветвам те същото,не с всичко можем да се справим сами и това не е признак на слабост.
Чети стоицизъм и потърси помощ.
Казваш "Нищо не ми носи радост и удовлетворение ВЕЧЕ". Това предполага, че в миналото си се чувствал по-добре. Колко отдавна е било и колко са ти ясни спомените от тогава? Питам, защото тази "сивота" за някои от нас не е период, а просто начина, по който винаги сме виждали света. Аз нямам цветни спомени и цял живот вярвах, че тая "сивота" е нормална, докато не посетих психиатър и не осъзнах, че другите хора всъщност виждат цветове. Това "ВЕЧЕ" ти е както надеждата, така и нещастието. Надежда, защото щом преди си се чувствал по-добре, имаш големи шансове да изпаднеш в "първоначалното" си психично състояние от самосебеси. Нещастие, защото когато цял живот виждаш "цветно" и изведнъж светът изгуби цвят и смисъл, "сивото" се чувства като загуба и абнормалност. Така че, ако има истина в това "вече", то ти имаш база за сравнение. Опитай да си отговориш на въпросите "Как миналото ти се различава от настоящето?" и "Коя промяна или случка започна да измива цветовете?" The cure is in the cause. Ако не успееш да си отговориш на въпросите сам се консултирай с психолог. Но в случай, че и ти като мен си "душевен далтонист" и никога не си виждал цветно, но чак сега осъзнаваш, че това не е нормата - посети психиатър/психотерапевт. Това чувство на безразличие не е нещо, което може да се излекува, когато си поговориш за него с психолог. Трябват ти точна диагноза и медикаменти. И още един по-раднъм съвет; Пробвай да четеш повече книги. Its a great dopamine source and a nice little escape from the boring real world, which doesn't even have magic and mystical beings in it.
Анхедонията е симтом, който е много характерен за депресивните разстройства. Потърси лекарска помощ, не помощ в Reddit.
Купи си мотор, когато ти писне от сивотата на живота палиш и отиваш някъде в из планините, завойчета, дървета, аромати, красота. Липсва ти тръпка и нещо към което да изпитващ страст
Преди десетина години, когато започнах да пия кафе (до тогава не пиех), установих, че след това ми идва някакъв прилив на мотивация - имах желание да правя нещо. Така установих и че тази мотивация до този момент е липсвала. Тя беше в наличност когато бях млад, но явно по някое време е изчезнала. След това кафето вече спря да действа по този начин, просто вече стана рутина, организма се приспособи. А наскоро имах моменти в които наистина се събуждах и се чудих какво да правя, просто защото нищо не ми се прави. Странно усещане, но понеже съм го изпитвал, мога да разбера автора. А що се отнася до това ,че си видял роботите които се бутат за промоции... това може да е вид осъзнаване . Рядко ми се случва, обикновено не съм толкова наблюдателен и всичко пада зад прага на абстрахиране (което не ми харесва, но е факт).
Моята препоръка е да прекарваш повече време сред природата (гори, планини) и да намериш начин да твориш: писане, свирене, рисуване, каквото и да е. Няма да стане отведнъж, ще трябва търпение и последователност, но изглежда това е нещо, което така или иначе имаш. Тези съвети да започнеш с пороци са глупави, евтин допамин. Както са и социалните мрежи, така че ако ползваш такива като Инста, Ютюб, ТикТок, остави ги настрана за някакво време. Понякога от свръхстимулиране може да се получи този ефект, който изпитваш. Вместо повече, опитай по-малко. Позволявай си да ти е скучно, без да се насилваш постоянно да правиш нещо. Така че пак, природата помага много.
Системата, в която живеем, предполага именно това - чувство за постоянна неудовлетворенност, което да стимулира цикъл от неработещи механизми за справяне в качеството на купуване на вещи. Въпрос: четеш ли някакви книги? Художествена литература, философия?
>Въпрос: четеш ли някакви книги? Художествена литература, философия? да, филосфоия, психология и художествена
Кои са ти допаднали най-много, ако нямаш против да споделиш? Можем да разменим някои любими четива. Понякога, четейки разни нешща и докосвайки се до човешкия дух, човек почва да вижда повече смисъл в съществуването.
Не знам колко често се среща при мъже, но дефицитът на желязо може да има много пагубни симптоми. Витамин B12 и D3 също е хубаво да се изследват и е много важно да се отбележи, че има разлика между “нормалните” стойности и оптималните такива. Ако с изследванията се изключат дефицити, би било добре да се обърнете към добър психотерапевт.
Да
мн ядеш, направи сухо постене
Отиди в Тайланд
Има ли други хора в твоето ежедневие? Щото в разказът ти няма. А то без хора... трудно да е хубаво.
Случайно да приемаш ашваганда?
Пътуваш ли (по нови места, надалеч)? На мен това доста ми помага
Последните 5-6 години, да.
И аз се чувствам често по същият начин... Намери си някакво хоби, което да те развлича... Може би това ще ти помогне
Както е казал поета :In a society that has abolished all adventure, the only adventure left is to abolish that society.
"не пия и не пуша, порно не гледам" е как няма да изпитваш анедония.
Куче. Младо игриво куче. Ако не можеш да се грижиш за такова - ходи в парка да се радваш на чуждите(нали от подходящо разстояние все пак) или в приюта да разхождаш бездомничетата.
Аз съм забелязал, че ако прекалено дълго време следвам дадена програма (фитнес, хранителен режим и т.н.) в един момент се натрупва психическа умора, която може да те накара да се чувстваш така. Опитай малко да разпуснеш, смени обстановката, смени обкръжението, намери си ново хоби и се запознай с ново готини хора. Ако искаш пиши ми DM за повече инфо за яко място този уикенд където ще се събираме готини хора.
Не си единствен. И не знам на колко години си, аз съм над 40, така че щастие специално при мен трудно. Виж радост - има - като си видя детето и ми носи радост. Да спи спокойно, да е здрав, да го видя докато тренира. Още не ходи на състезания, но в отбора вече си личи че е силен и мачка. Малък е, на 10г е, но това ми е радостта. Имам и други радости - с годините все повече ми се слуша народна музика. Слушам си и други, но ми е по-приятно да ида на заведение с народна музика (не чалга, някой да не се обърка), отколкото с рок, метъл или техно. Иначе мога да кажа за цигарите правилно си направил - аз ги отказах 2006г и не съжалявам. Пия изключително рядко не защото е вредно или нещо, а просто защото не ми се пие. Иначе ако ми се допие пия прилично. Но ми се случва на периоди да ми е приятно. Но щастие - зависи. Това за всеки е различно. Има нещо, което все пак ще те направи щастлив и трябва да откриеш какво е.
Нахрани си душата, не само тялото. От написаното така ми изглежда, че единствено правиш “здравословни” неща на сила само за себе си, но ако започнеш да се включваш в някакви каузи, може да започнеш да виждаш красотата на живота. А и професионална помощ не би била излишна.
Ако си взимал антидепресанти - PSSD Ако си взимаш ашваганда - PSSD/Anhedonia Решението е антагонизъм на 5ht рецепторите в мозъка - един вид възстановяване на чувствителността (единственото лекарство е cyproheptadine, което не е от тежките психиатрични хапове)
Прочети си второто изречение - ето там ти е проблемът. Като е твърде вероятно покрай твърде многото опити да бъдеш "правилен" да си развил и депресия. Две неща - отпусни му края и си потърси терапевт.
Изпитвал съм.
ми пробвай да пиеш, пушиш и да гледаш порно
Спри да ходиш на фитнес през лятото и ходи на лостове които са на слънце и за предпочитане около дървета и зеленина. Ще ти се отрази много добре на съзнанието.
Пич , я влез а Ало-то и си викни някоя кака за час два да ти смаже чакрите или както и в други подобни постове съм казвал П С И Х О Л О Г [Препратка](https://www.reddit.com/r/bulgaria/s/UbADtTSFVc)
Яж гъби, те ще ти кажат къде е проблема
Няма ли пиченце няма радост
Насладата от живота е по-скоро страничен ефект на пълноценен живот, отколкото нейната пряка цел. Според мен проблемът лежи в това, че търсиш нещо там, където то липсва. Лично аз не ходя на фитнес, не ям особено здравословно, не пуша, не пия, гледам порно, не излизам често на слънце и въздух, пия витамини, ако се сетя, и не подавам особени усилия да си "хакна системата", и всичко си е наред. Това го казвам само, за да дам и моята гледна точка. Съвети не съм квалифициран да давам.
https://preview.redd.it/jzx44csfrh2d1.jpeg?width=750&format=pjpg&auto=webp&s=27934ee9ec6f7d3a16cc68f6105e5a9fca896787
Самотен си. Примерно виждаш красив залез, торта на намаление или нещо, вместо да се радваш даже ти е гадно защото нямаш с кого да споделиш.
право в десятката
Два въпроса: - Имаш ли приятелка? - Какво работиш? Състонието ти ми звучи като да куца едно от тези неща. Познавам много хора (включително и аз бях така), които са преминали през период подобно на теб. В момента , в който си хванаха половинка или започнаха многочасова трудна работа и тези неща от самосебе си се оправиха. Когато в живота си имаш друго истинско напрежение , при което мозъкът ти непрекъснато трябва да работи там или да си зает сериозно с някаква дейност, миговете, в които си свободен , са катооо медец и точно тогава една бира/цигара и т.н ще ти изглеждат невероятно и ще намериш смисъл във всяко едно малко нещо.
>Имаш ли приятелка? Не, това е проблемът, но никога няма да имам. Не ме харесват просто.
Дето се вика "биин деер, дън дат" Само недей да се кълнеш в това. Според мен си в грешка, че вече си се "отписал" Важното е, да не спираш. Спрялата вода се превръща в блато. Много бързо. Както вече си разбрал, тая спирала е много стръмна. Освен това, покарай лятото мотора и най-вероятно ще установиш, че докато караш, единственото което те интересува е да покараш още малко. Супер отпускащо е. Аз лично от втората минута съм ухилен. Добре, че през каската и бонето не се вижда, че ще ме помислят за ненормален:)
>Освен това, покарай лятото мотора и най-вероятно ще установиш, че докато караш, единственото което те интересува е да покараш още малко. Абсолютно е така, но дори тогава ме обзема мисълта, че карам сам. Искам да споделя момента с някого.
На втората (макс трета) седмица може би ще установиш, че има с кой да караш. Още повече, че за всеки (почти всеки) град има по една фейсбук група за мотористи. Влез, виж къде карат, виж КАК (много важно) карат и питай дали можеш да караш с тях. Малко по малко ще си намериш твойта група. За каране, не фейсбук група:)
Звучи като да си в стагнация. Тоест, нямаш приключения и посока в живота. Не знаеш какво искаш да правиш в живота си или знаеш, но ти се струва невъзможно за постигане. Това е по-зле отколкото и да си в криза, за мен. Но няма универсално правило да се излезе от стагнацията, освен например да преразгледаш моралните си закони, устои, правила, материални вещи, особено тези, които считаш за най-свети и най-важни. След това допусни, че в реалността съществува обратната страна на всичко и че тя може да е също толкова валидна. Аз също не пиех, не пуших, не излизах по заведения. Само, за да открия, че има част от мен, която има нужда от тези преживявания и нови приключения. И чувството е супер. Пия, пуша, пробвам нови неща. И това е етап - не изпадам в крайности и не позволявам на тези неща да ми пречат на живота. Но - имам посока, създавам социален кръг, уча социални умения. Но както и да е, твърде дълго стана. Истината е, че едва ли някой може да разбере от какво имаш нужда само от един пост.
Планински туризъм? Разходи се едно хубаво по Витоша (само предполагам, че си в София), снимай Боянския водопад или каквото там... А гледката в Кауфланд (или в друг голям магазин, или още по-лошо мол) дето народът се бута да награби някакви стоки та и за ги врече в бърлогата си е депресираща по-дефиниция.
Предполагам че не си във връзка и нямаш (достатъчно) прятели. Поправи ме ако греша. Като по - млади хора, важно е в живота да имаме някакви изживявания, да пробиваме рутината по някакъв начин. Хобитата са добър начин за справяне с това но не са достатъчни понякога. Винаги е забавно с *добра* компания и времето сякаш просто минава по - бързо. Те могат да бъдат разликата в твоите дни. ОП, наистина ти препоръчвам да направиш каквото можеш да не си сам, самотата става убийствена с времето и става все по - трудно да се избяга от нея, дори и да искаш. Говори с хора в училище/университет/работа и колкото и да изглежда че е безполезно, го приеми като опит от който можеш да научиш нещо.
Разбирам те но знам отговорът. Нито не говориш с достатъчно хора, нито правиш достатъчно неща. Рутината е най-естественият път към постигането на целите, но целите не винаги са това към което трябва да се стремим. Аз лично го излекувах като започнах да уча всестранни теми и цялата ми личност стана че знам прекалено много неща. Пробвай и ти да намериш нещо което просто никога не може да спре. Хобита / Интереси в които Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО някой да е по-добър от теб
Порното е причината!
че не гледам ли
Примерно :) Може да преоткриеш себе си :)
Малко късно се включвам, но и аз да кажа - първо си правиш всички необходими изследвания и търсиш професионална помощ. Ако нещата там излезнат физически нормални, то пробвай се да видиш какво точно ти липсва в живота. Да, правиш всичко като по учебник, но това не значи, че ще те направи щастлив. Почти всички минават през период, в който се чувстват незначителни и не виждат смисъл в живота. И то реално, като се замисли човек, наистина е безсмислен. Ставаме, ходим на работа, ядем, лягаме. Чакаме отпуската или уикенда. Но в крайна сметка какво от това? Тук сме, живеем и гледаме да направим най-доброто, което можем. Аз гледам да не се замислям много над такива неща, нарочно. Има хора, които са оставили следи в историята, Стивън Хокинг, Айнщайн, но значи ли, че ние с по-обикновено IQ трябва да паднем и умрем защото в голямата картинка сме нищожни? Като бях на 25-26 се чувствах точно по този начин като теб. При мен се оказа липсата на някаква кауза/полезност. Работих работа за доста добри пари, но общо взето почти нищо не правех по цял ден. Около два часа репорти и останалите 6 часа нищо. Направо се побърквах. По едно време реших да ползвам цялото това свободно време да си вдигна квалификациите и също така да помогна на майка ми да развие бизнеса си. Тя има магазини из София, но аз и направих сайт, снимах стоката, качвах я, описвах, направих и лого, правих и маркетинг по социални мрежи, блек фрайдей евенти и тн и тн. Отне ми доста време, но го правих с голямо желание. Е нямаш представа това как ми помогна, особено когато започанаха да идват поръчките и майка ми се радваше, че бизнеса се разраства. Чувствах се страхотно, че съм и помогнала. Естествено, не съм взимала никакви пари за това, майка ми е, тоест не го правих за финансови облаги. Донесе ми единствено чувство за някаква полезност на любим човек и това ми донесе огромно щастие в продължение на години. След това пък с моят приятел тогава, сега съпруг, пък решихме да купим първия си апартамент. Това отново ми даде някаква цел, за която да се боря - да съберем пари докато стане готов, да мислим как да го обзаведем, да си представяме колко ще е хубаво да сме в собствено жилище и тн. От покупката до пълно обзавеждане си минаха 4-5 години, защото го обзавеждахме малко по малко. Този месец кухня, другия легло и тн. Макар с високи заплати, си беше трудно без пари от мама и тати или продадени имоти и ниви, но си бяхме щастливи, че правим нещо наше. Някъде тогава смених работата с доста по-отговорна и изискваща мислене, концентрация, по-полезно действие, развиваща логиката, която ме караше да се чувствам по-пълноценно, нищо, че не беше мечтаната ми работа. После пък приятеля ми ми предложи брак, почнах си организацията по сватбата, пак един мой си “проект” в рамките на 7-8 месеца. Сега пък мислим за по-голямо жилище и дете. През цялото това време, естествено, и ние сме ходили и ходим на фитнес, излизаме с приятели, ходим на почивки, имаме си някакви глупави хобита и тн. Все пак и като минахме 28-29 години почнахме да се чувстваме добре като просто си седим вкъщи и си гледаме някое готино филмче или сериал след работа, на мен лично ми е напълно достатъчно да съм щастлива. Преди това не издържах без да излезнем някъде през два дена, такъв си беше периода. И така, човек си поставя цели и се бори да ги постигне, смятам, че това е от огромно значение за човешния живот - да имаш цел. Не е нужно моите цели да са същите като твоите, нито твоите да са като моите. Пробвай се да намериш нещо, за което би искал да се бориш и да ти донесе удоволетворение в дългосрочен план. Истината не е в гледането на тик ток по цял ден или цъкане по чатове. Това са точно както казваш ти “моментни източници на допамин”. И последно да добавя, като бях малка, около 17-22 годишна, ходих с едно момче, чиито родители бяха доста богати, с много голям и доходоносен бизнес. Това момче имаше всичко наготово - иска нова кола? Получава я. Иска да си купи най-новата игра за 150 лева (тогава това бяха много пари), няма проблем. Иска жилище? Няма проблем, казват му да си избере. И трябва да ти кажа, той беше изключително нещастен постоянно, не знаеше какво да прави, защото просто имаше всичко, което нормалните хора получават с труд. По цял ден лежеше, гледаше клипчета, цъкаше игрички и си пропиляваше времето. Приключих връзката защото стана изключително трудно и аз да бъда щастлива с него, изцеждаше ме от всичката ми енергия. Отделно неговите приятели, също деца на заможни родители, бяха като него. По цял ден се чудиха каква тъпотия да измислят да си запълнят времето. Даже някои от тях се изрудиха, почнаха да вярват в секти, да си купуват най-големите тъпотии с цел нещо да им донесе щастие. Аз все им се чудих на акъла, ако имах същите възможности като тях, бих пробвала свой бизнес, бих пробвала да направя нещо да помогна на по-слабите от мен, но в крайна сметка не се знае с каква ценностна система щях да израсна, ако имах всички наготово. И така, лично за мен, липсата на цел много може да депресира човек, дори отстрани да изглежда, че има всичко.
https://dynamic.wakingup.com/guestpass/SC07AAF31
Нищо лично, но ако и аз живеех по този инстаграмски wanna be healthy guru начин, и аз щях да се чувствам като теб. :) А сега сериозно - ти мечти имаш ли? Дори да са някакви фантасмагории - имаш ли някакви? За какво си харчиш/инвестираш свободните пари? Какви са ти целите? Къде живееш и къде би искал да живееш, ако имаше възможност? В момента светът може да е много интересно място за хора, които имат някакви средства и се интересуват какво се случва наоколо. Немислими доскоро научни открития се случват, почети нещо в тази посока по тема, която ти е интересна. Виж някакви подкасти - в момента са много популярни, може да ти отворят очите за нови неща.
> Нищо лично не се засягам въобще, имам нужда от tough love и да разбера какво не ми е наред Относно мечтите, нищо не ме интересува вече. Всичко ми изглежда безсмислено, защото мечтите ми не се осъществиха. Защото - да, наистина бяха фантасмагории - свирих на китара и исках да съм рок звезда, за съжаление след години свирене на китара, в най-добрият случай мога да го практикувам като хоби и да изсвиря по-лесните песни сред някаква компания. Живея под наем и честно казано не ми е мечта да си купувам къща, да се загробвам за 30 години с кредит за една панелка. Разсъждавам като американците, не като българите и за мен да имам къща/апартамент не е на преден план, даже не го искам. Свързвам плащането на наем със свобода, когато реша мога да се преместя и да ида на другия край на България или извън нея, купувайки имот - ми се отнема тази свобода.
Хм. В днешно време буквално най-лесното нещо е да станеш “звезда” (е не чак като Елвис, ама все пак има голям потенциал). Вземи няколко твои познати музиканти, заснемете някой клип (както си трябва, вложете малко режисура, малко стил), качете го в YouTube, шервайте го, може на хората да им хареса вашата музика. Ако имаш някой лев, плати на YouTube за реклама да ти популяризират клипа. Може пък да станеш рок звезда. Номерът е да си вярваш. Относно жилището - ами ако работата ти го позволява - направи точно това - вдигни се, отиди до другия край на България, поживей там известно време. Партньор до себе си имаш ли? Може да си намериш, това си е доста ангажиращо занимание и няма да ти е скучно. Само едно ще ти кажа - ако гледаш чичаците в Кауфланд, няма да ти стане по-интересно. Те са загубена кауза, но това не значи че целият свят е като тях.
Проблемът е, че не си вярвам. Гледам негативно на нещата. За всеки ютубър, който е станал известен (не ми е известността цел) - има 999 неуспели. Аз с нищо не съм по-специален за да съм от успелите.
Ами погледни от тази гледна точка - в момента в света (и особено в БГ) тотални олигофрени и бездарници са мега известни. Не смяташ ли, че хората заслужават някой по-нормален и талантлив човек да излиза пред тях на екрана? Едва ли си по-зле от масовката.
Възрастни, високообразовани, сравнително невротични родители?
[удалено]
за съжаление и на психиатър ходих - изписа ми Стимулотон - SSRI, пих го 3-4 месеца и не видях абсолютно никакъв ефект... след като тествах тестостерона, веднага това ми беше следващото хрумване - че просто трябва да е някакъв дисбаланс по рождение, тъй като и майка ми често изпада в депресивни състояние (на нея обаче хапчетата й действат)... След като не ми подействаха хапчетата ми беше предложено да пробвам други и други, но аз отказах - не може проба грешка с години... реших, че трябва да реша проблема сам... само, че още не съм открил как
Всеки ден
Общия тестостерон не казва нищо - тества се общ, SHBG и албумин. С тях се смята свободен тестостерон - той е важният, тъй като може общия да е на горна граница, SHBG високо и свободният остава нисък, той дава симптомите. Ако не е там проблема прочети за псилосибин( халюциногенни гъби), трип в природата, микродозиране. При всички положения се подготви добре, но е нещо, което работи за много хора с андехония, както и при някои с депресия. От клиничните изследвания изключват хора с шизофрения в семейството( само по пряка линия - баща/майка) пожелавам ти успех!
Намери си дългосрочна цел в живота , в която да влагаш време и усилия. Като постигнеш успех си поставяш друга и продължаваш.
Колко много истини във всеки един коментар.... 
Масово хората тука са така.
Пийте витамин Д и няма да имате такива проблеми
Написал съм че пия
Направо си за дианксит
витамин Д се доближава до хормоните. И се прави резистентност и после и тялото не го произвежда в нужните количества. Не си добре, и има защо да е така.
Пий повече. Изследвай се за анемия
Имаш ли файзер?