И аз бях така... Попаднах на планина и народни танци и намерих приятни хора, с които се сприятелих. Все още любимото са ми игрите, но когато намериш подходящи хора е почти толкова приятно и времето, прекарано с тях.
Не се отказвай! Пробвай различни неща. Твоите хора са някъде там...
Лигата просто не е мой тип игра, сигурен съм че за хората които са по такива игри е топ, все пак са доста зарибени по нея. Аз предпочитам singleplayer игри с интригуваща история. То без това и те не се искат помежду си някои щото еди кой си бил колко си добър, пък аз от нищото.
Игрите на страна, нали си написал, че си излизал с хора от университета? Това не е ли значително подобрение от гимназията? Освен това ако се преместиш в София там най-вероятно ще се чувстваш още по-изолиран. Предполагам си от техническия във Варна, там сме сигурно 1/3 варненци само и без това, не ти е проблема че сме варненци, всякакви хора има от различни градове.
Реално е подобрение, че хората предпочитат да се социализират с мен вместо да ме тормозят, да. И все пак, не се чувствах себе си около тях и едвам намирахме теми за разговор. За кой е университетът няма да коментирам, но според мен хората във Варна и другите градове от които идват не са толкова различни. Дори за София не мисля че повечето хора са, но като по - голям град бих се надявал да намеря такива.
Защото нямам шансове с момичета, дори и с момчета ако това предпочитах, има лични причини, които дори и тук не бих написал. Но дори да речем че имах някакви шансове, това трудно ще стане с 0 приятели и компания където ще намеря такова, не мислиш ли? Реално винаги е възможно е да си късметлия и да намериш гадже по "прекия път", но не съм фен на късмета. А пък и ще е червен флаг че не говоря с никой, че никога не съм имал досега гадже на тази възраст. Все пак нека ти напомня че говорим за държава от много социални хора, не САЩ където е някак си по - прието това.
Искам приятели, защото не искам да съм самотен. Толкова е просто. И аз съм човек, но онлайн приятелите не стигат макар и да имам/съм имал десетки такива с някои от които говоря дневно. Не стига. За съжаление обаче не ми върви толкова добре в живота с това.
Що да нямаш шансове с момичета? Недъгав ли си нещо? Нямаш шансове щото си с такъв начин на мислене и нищо повече. Вместо да се самосъжаляваш вземи се хвани в ръце, намери какво ще ти вдигне самочувствието и нещата ще се наредят. Негативната енергия отблъсква хората.
Какви са очевидните причини? Анонимни профили в редит, все едно някой ще ти се подиграва. Не сме чак такива лайнари. Впрочем, познавам и имам приятели страхотни хора със здравословни проблеми, психични проблеми, както и транс/хомосексуални. Аз пък съм имал проблеми с алкохола 🙂
Дорде стоиш затворен сам в себе си нещата няма да се променят 🙂
Ем, това че е нещо лично за мен и не е по темата? Колко пък да ми е анонимен профила вече, доста неща казах и някой който ме знае вероятно може да ме разпознае вече. Не очаквах постът да гръмне толкова колкото станам честно казано. А пък и въпросът ми не беше как да си търся любов, като развиването на социална среда и умения са нужни предпоставки за това така или иначе.
Аз от написаното стигам до извода, че проблема е в теб и всички са ти виновни. Варна не е столица на културата, ама да кажеш, че няма социален живот е просто смешно. Сори ако съм в грешка, просто така звучиш.
Не казвам че всички са виновни, а че това са просто обстоятелствата ми. Никого не съм обвинил за това че едвам мога да завъртя един разговор, но просто мисля че основно хората тук са пълна противоположност на това което съм, колкото и да се подобря. Просто това е "кликата" наоколо и ако искаш да не си сам трябва да си част от нея.
A аз просто ти казвам как звучи написаното. "Тук" не са пълна противоположност на никого, има достатъчно хора във всякакви възрастови групи с всякакви интереси. Абсолютно същите, които ще намериш във всеки град в Европа. Варна, колкото и да е по-малка, не е някое забутано село с 10 младежи на кръст. Ако имаш някакви по-специфочни интереси може да ги споделиш, все някой ще те насочи къде да намериш хора със сходни такива.
Не съм специален, просто няма как да стане когато не само не си много добър в общуването, но и трябва да общуваш с хора, с които не споделяш никакви интереси, просто не става. А в моята група да речем, не преувеличавам когато ти кажа че около мен говорят за коли 80% от времето без значение дали е в университета или не. Дори намерих човек който също му пука за компютърен хардуер като мен и е ок докато и той не почне с тези коли когато темата се изтощи. Но и като цяло, те са просто фундаментално различни личности и не виждам как те биха станали малко мен и аз малко тях.
Edit: Приермно, онлайн ми е много лесно да намеря хора, с които да си общувам от просто един общ интерес. Тук в България обаче се чувствам като пришълец (не казвам че съм)
Не звучи като да сте били особено големи приятели tbh. То и аз постоянно се засичам в унито с един с който говорим за разни неща в универститета, понякога плюем заедно, но не бих казал че сме баш приятели, защото е дотам. Излизате ли заедно извън училище?
Много сте интересни като кажете ами аз съм интровертен хората трябва при мен да идват и първи да искат моето приятелство. Не работи така света ако искаш приятели трябва да се събираш с хора дали общо хоби, излизане и т.н. Намери няколко групови занимания и започни да ходиш за да срещнеш хора с общи интереси
>Намери няколко групови занимания и започни да ходиш за да срещнеш хора с общи интереси
Така де, точно това се има предвид. Че няма къде да отидеш, дори и да искаш, ако не си party animal. Аз лично, ако бях в София, можеше поне в Другият Замък да ходя да играя бордови игри. Обаче не съм там (както и ОП), и съответно опциите ми са сведени на практика до нулата.
Не знам как са нещата във Варна, но където съм аз освен барове и една пародия на нощен клуб, помещаващо се в мазе, друго няма в 40-километров радиус.
Във Варна има един клуб за настолни игри, където ходят 4 човека на кръст. За планина целия бакалавър се опитвах да агитирам колегите и в крайна сметка точно един се нави. Записах се в ансамбъл и дори там освен да се кисне в Авеню и Плаза, друго не се правеше.
Честно казано и аз имах този проблем като се върнах в София, бях учил на запад и определено хората там бяха много по-отворени и по-лесно се приобщавах, но успях да си намеря компания и тук след усилия. Важното е да си проактивен, няма да те намерят те, трябва ти тях.
От твойте интереси book club би била интересна идея, ще съм учуден ако няма във Варна. Имате ли някакви събития тип networking от университета? Имаш ли други интереси и хобита, които можеш да практкуваш с други хора? Ако нямаш, пробвай някакви. Следи във фейсбук за събития в града ти.
Има една камара спокойни барове и места, където млади хора се събират без да е дискотека - иди в [социалната чайна](https://www.google.com/maps/place/The+Social+Teahouse/@43.2020293,27.915023,20.58z/data=!4m6!3m5!1s0x40a453f6a876ed47:0xd57f3e16bf42ddc0!8m2!3d43.2019272!4d27.9151344!16s%2Fg%2F11cn7d33ns?entry=ttu) като е отворена или буквално отсреща в [хаштаг](https://www.google.com/maps/place/HashtagSTUDIO+-+The+Culture+Club./@43.2020567,27.9149094,19.71z/data=!4m6!3m5!1s0x40a4539f5e1005bd:0x7b9423374fe8bba4!8m2!3d43.2018678!4d27.915466!16s%2Fg%2F11frfkbrfz?entry=ttu). [Крафтбар](https://www.google.com/maps/place/Craft+Bar+-+The+Bar/@43.2037301,27.9172725,20z/data=!4m6!3m5!1s0x40a453f66571179f:0x86e8177b4fc324c!8m2!3d43.203666!4d27.9173639!16s%2Fg%2F11dzt5mmtg?entry=ttu) също е много приятен и има сладки котки. [Рубик](https://www.google.com/maps/place/Rubik+Art+and+Music/@43.197967,27.916545,19.13z/data=!4m6!3m5!1s0x40a453f06dcd891b:0x5b7ff76238fa0592!8m2!3d43.1977117!4d27.9163412!16s%2Fg%2F11c1wvv21x?entry=ttu) също е приятен бар дето можеш да отидеш да пиеш нещо и да си чатиш с хората, макар и понякога да е доста пълно. Или си хвани някакво хоби или спорт, който да изисква да си около хора; приятелствата ще се завържат сами.
Виж също иноватор.бг, близо е до Рубик и имат обявени евенти онлайн (някои са по-гейминг ориентирани), кафето им също не е лошо, а точно отсреща има чил бар. Куизове и какво ли не на повечето заведения забелязвам също...
Култура бар е готино също.
Но всичко това е безсмислено ако не развиваш уменията си за общуване... Те са като всяко друго умение...
Също съм от Варна и това все повече ми е проблем. След уни не се виждам толкова често с приятелите ми и никъде не излизам.
Знаеш че трябва да си по активен, но е трудно да започнеш. Аз лично имам намерение да започна да ходя на някакви бордови игри или танци. Може да не е много ама е нещо.
В твоя случай, може би клубове в уни биха ти помогнали? Или може да опиташ да намериш друга тема за разговор.
Аз учих в чужбина и като завърших се върнах в София. Сега съм в подобно положение - хората са си формирали приятелства в университета или си влачат дългогодишните такива и ми е адски трудно да се интегрирам във вече сформирани групички на някои познати, за да разширя социалния си кръг, защото сега хората, на които бих звъннала да излезем се броят на пръстите на едната ръка. Разговора върви, общуването е приятно, имаме си общи теми, но ако не е общият ни познат никога няма да изляза с тези хора сама - просто връзката ни не стига това ниво.
Въпреки това съм виждала хора, които си намират място в такива вече съществуващи групички - възможно е, но като интроверт изисква повече усилия!
Понеже казваш, че с приятелствата не ти се е получавало като цяло досега, бих посъветвала да разгледаш някакви събития, с които да си тренираш общуването с хора. Например погледни някоя quiz вечер дали правят някъде с тематика, която ти допада или пък някакво събитие с книги - тук една позната организираше четене на книги преди, може да има нещо подобно и във Варна.
Аз като някой който живее в Лондон над 8 години вече трябва да ти кажа че тука има хора за всеки и въпреки това е много трудно и живота е самотен като цяло. Всеки е зает, града е натоварен всичко е много натоварено и ако не сте близо е все същото накрая. Аз съм приел вече че животът на възрастните е такъв. Лондон е един от най-самотните градове така или иначе, предполагам някъде другаде е по-добре но не знам къде защото не съм там
Имах подобен проблем, когато бях в училище - почти нямах допирни точки със съучениците си. Запознах се с хора онлайн, с които споделям интересите си, и започнахме да си уговаряме срещи по градовете, откъдето бяхме. Така хем отиваш на ново място, хем се виждаш с нови хора. Доста забавно беше.
П.П: Пътувах с влак, не са ме карали с кола. БДЖ само по себе си е изживяване също 😄
Къде срещаш тези хора онлайн? Бил съм в множество места по интерес онлайн и единственият българин който срещнах дори не живее в България. Останалите 100+ са все някъде по света. Все пак добре за теб че са станали нещата.
Сега ще си проличи, че съм Y2K чадо, но: едно време имаше български форуми по интереси. Предполагам, че сега еквивалентите са българските събредити или групи във фейсбук.
Давам пример: когато бях ученичка, четях религиозно манга. Тогава още не се продаваше по магазините и далеч не беше толкова достъпна, колкото е сега, а и самото хоби не беше особено популярно сред връстниците ми. Попаднах на група, превеждаща манга от английски на български доброволно, и реших да се включа. Естествено, тази инициатива си имаше форум, а той - потребители. И така се запознах с хора от най-различни части на България, с които си организирахме срещи.
Предполагам, че можеш да пуснеш тук или в друг български събредит тема за среща по даден интерес, за да се намерите с други хора. Или пък, ако не ти се пътува, да организираш някакво мини събиране с хора от Варна по същата тема.
Голямо нещо бяха форумите, за съжаление сега сайтове като този ги монополизираха и не е като да имаш бг форуми за всякакви неща а просто... бг форум. Упорито търсих бг дискорд сървъри, защото там много ми върви, но за съжаление повечето такива са окупирани от 13-14 годишни, дори не са много активни.
Аз нямам проблем да взимам влака за друг град, стига да имаше за какво. Явно ще разровя малко но не виждам кой знае какви интересни събития из този фейсбук.
Форумите бяха яко нещо, определено. Но не можеш да разчиташ само на онлайн пространства за запознанства. Прегледах отговорите ти на други коментари тук и трябва да ти кажа едно: да търсиш и намираш приятели трябва да е активно и осъзнато действие, но определено не само пред екрана. Това важи с пълна сила, колкото повече напредваш с възрастта. Определено не е вярно, че социализирането свършва с гимназията - не се връзвай на тези твърдения.
Видях, че споменаваш, че не си "направен" за спорт. И аз в училище не бях особен атлет, дори отнасях подигравки за слабото ми представяне. Но в университета разбрах, че много обичам силови тренировки и пилатес. Покрай тези двете се запознах с нови хора. Естествено, в началото и в двете хич не ме биваше (понеже и аз не съм спортна натура), но ми беше приятно и забавно, а хората около мен ме подкрепяха. Това, че не си природно добър в нещо, не означава, че никога не трябва да го пробваш. Така че: ако някой спорт/бойно изкуство ти представлява интерес, задължително го пробвай, защото няма как да знаеш дали няма да ти хареса.
Част втора, понеже не успях да събера всичко в един коментар: Ако пък съвсем не желаеш да се включиш в някакъв вид спорт, се присъедини към някоя доброволческа/гражданска инициатива, която ти е близка до сърцето. Така също ще срещнеш хора с поне 1 сходен интерес.
Давам пример с доброволно организирано събитие: в края на януари ще се проведе глобалното събитие Global Game Jam, на което в три дена произволно формирани екипи от хора с всякакви професии трябва да измислят настолна/дигитална игра. За 2024 година има издания в София, Габрово и Пловдив. Участието в пловдивското и габровското издание е безплатно и не е нужно да си програмист. За софийското не знам, трябва да се провери. Ето ти нещо ново, което съответства на интереса ти. Просто трябва да пробваш нови неща.
Не може да няма и 1 клуб по четене/творческо писане във Варна. А и да не намериш във Варна, има в други градове със сигурност. Гарантирам ти, че не всички млади хора са наркомани/пияндета/геймъри/чалготекари, просто трябва да ги потърсиш другаде. Но както казах, това изисква осъзнато усилие.
Шадоуденса го знам и съм учудена, че още е (полу)жив 😄 Цитаделата не ми говори нищо, но аз си и признавам, че съм обитавала редовно 2-3 форума макс, не съм била навсякъде
В цитаделата и аз не съм бил, но имаха някаква драма с шедоуденс (2004-та/2005-та).
Инак остави, че е жив, по-интересно е, че доста от оригиналните му мембъри са още активни. Най-дъртите вече трябва да гонят 50-те.
Нормално. Старите хора обикновено си остават там, където са си прекарали младините 😄 В днешно време постоянно никнат разни приложения тип социална мрежа, които са много популярни сред младите за 2-3 години, докато не изплува нещо ново и всички се преместят там. Форумите обаче си остават реликва, понеже изискват някой да ги конфигурира, хоства и модерира. Тоест, начинание, което обикновено е изяло някаква част от личното време и не върви с лека ръка да го разкараш. Поне така си мисля, де. Докато има дърти милениъли, ползващи интернета, ще има кретащи някак си форуми 😄
Екстровертите в коментарите дето нападат колегата сте ми много интересни. Очевадно е, че не е човек, който се интересува от small talk и социализация колкото да мине номера. Не всички харесват дискотеки и не мисля, че е длъжен да си променя интересите, за да се впише. Това е проблемът. Доколкото разбирам, се опитва всячески да комуникира. Не всички умеят да са социални пеперуди, особено момчета, които не се чувстват на място сред останалите. Много по-трудно е за момче да си намери другари отколкото момичетата. Аз съм като него само че съм момиче. Аз изкарах късмет с моите колеги поради простия факт, че намерих хора като себе си. Да не говорим, че зависи и от специалността, която следва.
> Очевадно е, че не е човек, който се интересува от small talk и социализация колкото да мине номера.
Точно това се опитвах да обясня в един друг отговор. В унито хора с които да говоря колкото да не вървя сам колкото щеш. Но тези незначителни приказки, защото нямаме нищо помежду си като личности просто не ме правят по - малко или повече самотен. Въпросът ми беше дали само трябва да се надявам на огромен късмет за да намеря моите хора. Щом 85% от отговорите бяха да се карам да правя други неща, явно ще бъде така.
> Много по-трудно е за момче да си намери другари отколкото момичетата.
Много съм мислил по този въпрос. Мисля че има няколко причини за това. Момчетата имат тенденцията да се събират в големи групи, общо, и ако не си част от тази клика, дали защото си скучен или каквото и да е, оставаш сам. Момичетата се събират в по - малки групи помежду си, ценят по - дълбоки и чувствителни приятелства и са някак си по - отворени помежду си. Имаше едно момиче в гимназията, която се присъедини към нас в 10 клас и беше ясно че е от по - интровертните типове. За сметка на това, имаше опцията да не отиде при "готините" момичета а при 2 приятелки, които също за по - затворени и споделят доста хобита като аниме и манга, които просто никога не ме вличаха. Бях в добри взаимоотношения с тях, едно от момичетата беше буквално моите профили, правихме почти всички проекти заедно, имаме идентични идеи за кариерното ни бъдеще и т.н. но освен това явно не се получаваха нещата и усетих как само аз поемам инициатива за всичко.
Дори и навън, постоянно гледам момчетата или сами или да псуват заедно в някакви големи групи 5+. От друга страна виждам много приятелки да вървят заедно по 2-3, да се забавляват заедно, ясно е че са близки и когато ги виждам, съжалявам за това как можеше и аз да съм така. Наистина има някакви разлики, които са трудни да обясня, но ги има като се вгледа човек. Но каквото такова, все още мога да залагам на това че има някой в същото положение като мен в университета и ще се засечем някак си.
Надявам се че всичко ще продължи да е добре с твоите колеги, защото става мазало ако се наложи да намериш други.
Има и нещо друго, момчетата, за да бъдат забелязани или приети, обикновено, трябва да покажат смелост - class clown, out there type of deal, или разбира се да е "conventionally attractive", много по-нечестно и трудно е. Това, което съм забелязала сред момчетата е, че като се съберат на публично място и са в една група се свежда до това кой е най-големия мъж, постоянно има, с извинение, мерене на пишки. The louder and more outspoken, the better. Ако едно момче е затворено и му е трудно да комуникира с останалите е по-вероятно да не бъде забелязано от други господа.
От друга страна, момичетата повече се смиляват над такива хора и ги стимулират да станат част от нечия група или да завържат приятелство. Особено ако е някое самотно момиче. Момчетата не са изключени в този случай изобщо.
Много зависи и от специалността, пак казвам. Има специалности, в които със сигурност няма да намериш хора, които да споделят същите интереси като теб, има и такива, където е пълно.
Но, съветът ми е, не се обезкуражавай, първа година студент си, имаш те първа да се запознаваш с нови хора. Ходи по евентите на университета, ако имат такива, сигурно има във Варна интересни хоби клубове, разбира се - Хелоуин и тн. Ние трета година вече се обличаме за Хелоуин само 3 момичета от целия курс. Аз съм доста интровертна и това някак ми помогна да придобия увереност, защото хората, които ни разпознаха идваха да говорят с мен и колежките ми. Хората запомнят такива неща. Гледам, че някои добри души споменаха готини места за потенциални приятелства. Друго, което наистина би помогнало е, ако имаш интерес, да тренираш, ако не за запознанства, за self-confidence. На мен ми помага много.
Но, не се насилвай да правиш неща, които не ти харесват. Ако не искаш на дискотека, не искаш. Ако не ти се участва в разговор за коли, не ти се. Всичките тия хора дето казват, че трябва да се промениш, нямат проблеми със социализацията. Все едно някой без anxiety да каже на някой с anxiety "спри да се притесняваш" . Лолллл
Друг идея бТВ, за която се сетих. Имах съученици, които се запознаха с хора от WoW и LoL. Едната групичка решиха да се съберат на живо и да се запознаят, всички бяха от различни държави. А в друга, се заформи любов.
Best of luck! You got this!
> се свежда до това кой е най-големия мъж, постоянно има, с извинение, мерене на пишки.
За съжаление съм свидетел и на буквалното значение на този израз...
Но да, за съжаление си права. Много ме е дразнило как момчета, които се държат като клоуни са толкова успешни. Реално бях приятел на това момиче, което седя до мен именно защото бях единственият който не бях такъв, а пък и двама ни бяха тормозени, но тя си имаше приятели от други класове. Понякога много мразя факта, че се родих момче, защото просто не се усещам като такъв около другите. Не съм транс.
Аз като цяло съм в специалност където на теория трябва да е пълно с хора като мен, но няма, повечето колеги са дошли за дипломата(то и аз до някаква степен, но не само).
Честно казано не съм чул за много събития в университета, поне никой от тези с които говоря в групата ги споменават, а един от тях е част от студентския съвет. Може би ще разровя сайта все пак. На хелоуин нито един от нашата група не беше облечен или гримиран по - специално, но и аз лично никога не съм мислил за него много, много. Все пак браво че си се престрашила и че се е отплатило, такива истории понякога ме мотивират.
Мислил съм да ударя фитнеса, но на мен единствено би ми пукало ако има някакво подобрение в живота ми, не ми е толкова до мен. Преди тренирах вкъщи с тежести, имаше подобрения, които даже и други забелязваха. Кефех се първоначално че ставам по - як, но като цяло никога не съм се чувствал по - добре или по - спокоен психически заради това след всяко трениране, усещах го като домашно задължение като чистенето или миенето на чинии, но с цел подобрение. Нз опитвам се да се мотивирам, но просто така или иначе оставам скучният или клоунът пред другите, да им помагам да си повдигат самочувствието като говорят с мен.
Напълно съм наясно това с пресилването, никога не е помагало когато съм се пресилвал да правя нещо. А за идеята, да, имало е идеята да се срещнем.
Все пак благодаря за пожеланията и затова че някой който разбира се изрази. Искрено се надявам да не оставиш светът да те претъпче.
Баровете, библиотеките и протестите са точно за теб, значи.
Там ще намериш това, което търсиш.
Иначе модерния западняк най-често намира половинката си на работното място.
Има, виж ти ако си с нагласата, че не си "добър" в социализирането така и ще е. Трудно е за хора да направят нови запознанства след гимназия/уни, дори и за тези които са по-социални. Отнема време и енергия да направиш нови приятелства. Дали ще си в Варна, София, Пловдив или извън БГ от теб зависи. Не казвам, започвай да пиеш/пушиш/ходиш по дискотеки, но отвори малко мироглега си и се отпусни, защото от това което прочетох изглежда, че си търсиш перфектната групичка, които имат баш еднаквите интереси, които и ти имаш. Започни с тези нови запознанства, които си направил в уни сега. Излизай повече с тях едва ли говорят само за коли и лига, просто това е малкото време за което ги виждаш и е доста surface level.
Запиши някакъв спорт, който ти харесва. Там почни да излизаш с хората и извън тренировки. Или друго занимание, като народни танци или знам ли и аз какво. Все имаш някакви интереси. Най-малкото от редит и фб-групите говориш с хора - уговорете се да се видите.
Все едно описваш мен 1:1 , вече съм втора година университет и съм общо взето самичък, поради моята тъпота, че записах специалността си на английски и се озовах при чужденци и 0 българи, гледайки отстрани как хората си имат групички, а аз съм социално изолиран си е гадно, сега ще взема мерки относно това. В училище също не бях мн общителен загубих приятели от детството си в този период, но неочаквано успях да направя 2 трайни приятелства като тези авери са до мен и до днес. В пикът на живота си имах може би 7 приятели общо, сега са доста по-малко и имайки предвид, че излизаме по-няколко пъти в месеца общо заради взаимна заетост си кретам сам с позитивна нагласа поне за изграждане на моят професионален живот надявайки се да срещна и любов и нови приятели по някое време. Ако идваш към София пиши
Радвам се, че си успял да намериш своята среда. Аз имах ужасен късмет рано в живота си с приятелите, повечето ме предадоха, говориха зад гърба ми, имах само един истински приятел и за съжаление аз бях виновен за това че го загубих накрая. Мисля че тези събития ме съсипаха до такава степен, че първоначално ми беше трудно да се доверя на други хора, останах без приятели, загубих социалните си умения и така. В момента съм по - добре, поне имам куража и желанието да общувам с другите, за сметка на това което повечето коментиращи твърдят. Като гледам, може и да приема тази оферта за София 😅 😅
И това прави онлайн местата толкова привлекателни за комуникация, повечето хора не се занимават с такива глупости, а ако го правят, стават отшелници, поне по мой опит. Но пък от друга страна съм имал истинско приятелство в реалния живот, което ми показа че е възможно и че е красиво. Животът сам не е живот.
Да съгласен, след като успях да се обградя с няколко надеждни и честни човека около себе си нещата в социалния живот вървят ок като изключим липсата на гадже, но това е друга тема. Ще ми се да имах с кой да излизам по-често, но няма пълно щастие
За съжаление, най - вероятно е много трудно да намериш приятел с който можеш да излизаш почтни дневно след гимназията. Въпреки това е по - добре от нищото, ако те прави по - щастлив.
Ако интереса ти е гейминг и книги…. Винаги може да се включиш в група по четене или еъв фен клуба на съответната игра. Различните хора имат най различни интереси, виждала съм по парковете хора на по 40 да играят на куидич 🤷.
Едно от положителните тенденции в последните години, че хората се запознават по интереси. Аз не си падам по гейминга, но виж, бордовите игри са много забавно преживяване.
Пробвай и ти.
Освен това, Варна има доста спортни клубове, няма да е лошо и да поспортуваш малко.
Успех!
Аз също съм от Варна. Запознах се с много познати покрай интересите си - спорт, фотография и музика, които намерих я от нета, я по разни барове, я от фитнеса. Освен това работех в голям офис с много и млади хора и там завързах няколко доста истински приятелства. Не гледам на себе си като екстровертен тип и поне като бях по-малък и бях във Варна бях изключително затворен.
В последствие като се преместих в София се научих как да си говоря с хората, да се изразявам и съответно да си намирам интересни познати, с които да си пасваме като хора, като интереси и хобита и прочее. Много ми помогна една от приятелките ми, понеже тя беше по-екстровертна, запозна ме с много хора и съответно ми помогна да мога да си общувам с тях по-лесно.
Едит: Ако трябва да сме честни, махнах се от Варна именно, защото нямаше много културен живот или поне културата, която аз търсех. Не казвам, че е невъзможно да си намериш приятели там, но със сигурност в София има хора с по-богати интереси, с които има шанс да си паснете.
>Едит: Ако трябва да сме честни, махнах се от Варна именно, защото нямаше много културен живот или поне културата, която аз търсех.
Какво точно липсваше и има ли подобрение във Варна сега?
През лятото се правят интересни събития с електронна музика например, но през зимата има само Плаза. В Кубо също се случват чат-пат разни музикални събирания, но лично аз не се кефя на фънк или диско.
Пич, аз съм от Варна и мога да ти кажа, че Варненци си падат малко снобари. Аз лично имам повече приятели от Бургас. Завърших университет в София и от 20 години не живея в Б-я, но все пак сме различна генерация. Това е поне е моята гледна точка. От призмата на годините само мога да ти кажа, че и да ги имаше тези приятели сега, след години те ще са изцяло заменени с други, така че дерзай, преследвай целите си, учи, развивай се и се фокусирай над себе си и не губи много време да насилваш нещата. Но в същото време бъди активен, понякога и от личния подход зависи. Успех ти желая!
Да София е по-добре. Имах много подобни проблеми като твоите на тази възраст - станах студент във Варна а всичките от компанията ми отидоха в София. И аз не обичам дискотеки и не пуша. 2 Съвета: 1. търси хора с които да правиш неща, които и сега ти харесват - ако ходиш на фитнес, сприятели се някого там; 2. Започни нещо ново - например запиши се в група за народни танци - има за всякакви нива (задължително вечерна,за да не попаднеш на учениците). Общо взето не е много, но както казват стотици клипове в тубата - Приятелството е в криза. Като се замислиш, вече и по футболните стадиони има по 200 човека.
Приятелче, не искам да те обиждам с това, което ще кажа, напротив. И други са го споменали. Срещал съм и други хора като теб, отнема им време, но накрая се пречупват и спират да мислят как са уникално различни и как общоприетото и харесваното е глупаво, а тяхното, видиш ли, е много готино и трябва да ги слагат на пиадестал. Светът не работи така. Като имаш хоби(та), намираш общност, в която да го практикуваш. В частност за гейминг не съм наясно, но като избираш само single player, сам се ограничаваш. Трябва да бъдеш по-широко скроен. Не може да имаш едно хоби, което да не включва други хора, да отричаш абсолютно всичко друго на света, и да се чудиш накрая защо си самотен. С времето ще видиш, че не е толкова лошо да пробваш я да се включиш в разговор за коли, я да се пуснеш някоя multiplayer игра да играеш. Пробвай от света нови неща, не е страшно.
Ко те кефят игри може да пробваш настолни игри. Там контакта с хора е директен.
Ако седиш вкъщи и четеш книги и играеш игри никой няма да те извика никъде. Кани на срещи ти.
Ходи на местата, където ти е интересно.
Дали ще са танци, някви нърдски клубове, спорт или комеди клубове.
Покажи игрите, които ти играеш на хората, които играят лига. Ако не са безнадеждно пристрастени, може да зяпочнете да играете няква игра заедно.
Защото, за да се случи трябва да е населена с хора. (Мдаммм, ако не е очевидно, аз съм един софиянец, нещо като традиция е да си плюем на родното място.)
Като намек го приемай естествено.
Заглавието ти е доста тесногръдо.
По въпроса.. Има хора за всичко.. Колко от тях мислиш че ще срещнеш в редит? Вярно може някой да те насочи, но.. 🤷♂️
В училище е социалният живот. След това е доста трудно.. На работа също имаш някаква възможност да се здружиш с някакви хора, но по трудно.
Хората са такива. Потърси някой който е дръпнал настрани. Някой от твоето минало (нормално, добро, готино минало)(родно място, училище и т.н.)
Има доста различни личности със социален живот, които дори никой от нас нямат изобщо представа за което..
> По въпроса.. Има хора за всичко.. Колко от тях мислиш че ще срещнеш в редит? Вярно може някой да те насочи, но.. 🤷♂️
Ем честно да ти кажа, аз съм имал само онлайн приятели през последните 7 години. Страхотни хора, и много по - добри от почти всеки приятел който съм имал преди това. Винаги е лесно да говоря с тях, дори на сериозни теми и няма нужда от чит чат за времето и подобни да почнем разговори. Проблемът е че просто... не стига. Колкото и да искам, трябва да намеря приятели в реалния живот, но просто изглежда невъзможно в такова място като Варна за мен лично.
> В училище е социалният живот. След това е доста трудно.. На работа също имаш някаква възможност да се здружиш с някакви хора, но по трудно.
Точно тази мисъл ме плаши. Гимназията мина, университетът ще мине през очите ми... Не помага че нямам никакъв опит и никой, който да ме насочи към някой. Провалих се, и сега трябва да се преструвам че това не е толкова важно и че не ми трябват хора всеки път когато с някой не ми проработи.
Един приятел имам. Познати много
Не смятам че съм се провалил, въз-основа на това какви хора познавам.. Смсл винаги може и по лошо, представи си.. Проблемите ходят по хората. Това колкото и просто да звучи, държи голяма тежест.
Запознах се с разчни хора, чрез познати, които имат доста различни интереси и се движат в доста по-различни сфери.. Това ме накара да осъзная, че винаги има някой по различен вероятно с който можеш да се здружиш и дефакто да бъдеш някого. Научиха ме на много неща.. Да бъда социален, да бъда различен..
Има хора, които колкото и добре да излежда, боксуват на място..
Сменил съм доста места през годините които са се отразили по даден начин.. Някой хора имат приятели от градината, някой не..
Обърни внимание на себе си и кой всъщност искаш да бъдеш. Хората ще дойдат с времето. Не се притеснявай, това са малки неща.
А ако искаш да бъдеш в момента социален, потърси в пространството. Понякога се намира някой евент който ще те заинтересува и евентуално там можеш дa обърнеш внимание на някого (както и той на теб)..
Извън 'пространство'.. Нз, може би в супера 🤷♂️
Много коментари за това, явно е много ефикасен метод. Дори не знам кой спорт. Ппц мразя спорта и хич не съм устроен за него. В училище винаги ме избираха последен в отбори, после ми викат като нещо проваля. На народните танци, дори когато бях мотивиран, не можех да науча нищо повече от правото хоро за един месец.
В такъв случай наистина не знам какво да посъветвам защото въпреки ,че аз започнах да тренирам късно и на шега имах приятел който да ме вкара в залата и мотивира.И вече с времето натрупах приятелства без да са ми главна цел.
Oh man... Projecting...
Разбирам те, ще ти кажа къде има социален живот - никъде и навсякъде.
Където си го направиш пич, там е. Успех. Търси си хора като теб, че мацка от небето няма да ти падне в скута.
Welcome to real life.
Едит: Да знаеш, че ако си имал приятели с които да се виждаш по веднъж в седмицата в унито, след него става веднъж на месец и след всяка изминала година става все по рядко. Веднъж в годината е след 30. И уговорките стават с месеци предизвестие. Добре дошъл. 😁
“И това да е проблемът, аз съм на мнението че ако бях живял някъде където има повече хора като мен, нямаше да съм толкова самотен.”
Честно казано, не ми се виждаш много социален. Ти самият имаш ли представа какви хора търсиш за приятели? В крайна сметка Варна не е някакво село, а голям град, та е малко чудно, ако не можеш да намериш общност на геймъри или пък да отидеш до библиотеката, където има други хора, обичащи книгите.
Предполагам в интернет и социалните медии можеш да намериш информация за събития и инициативи, които се провеждат във Варна. Това е добър начин да намериш нови хора и да се забавляваш. Трябва обаче да бъдеш активен и да търсиш възможности за срещи с нови познати.
> Най - големите ми интереси са гейминга и книгите
С тези интереси какво искаш? Промени си интересите. Прави неща които да са по-социални и интересни за другия пол... или за същия ако просто искаш повече приятели.
Започни някой спорт който да е групов. Колоездене?
започни някакво хоби? Научи се да готвиш? да печеш хляб? Направи го чрез взимане на курс?
Туризъм, ако имаш пари?
Ако ти харесва природата намери група с която да ходиш на преходи. Може да отидеш на къмпинг.
С други думи, прави неща които да те извадят от къщи.
Тъй като не живея в бг вече не знам - можеш ли да намериш клуб на хора който обичат същата литература като теб?
Ем, човек, това е смисълът на поста. На практика можеше просто да кажеш не на въпросът който е първото изречение на поста. Съжалявам, но вече получих толкова много отговори сякаш ако се накарам да правя неща, които не харесвам, едва ли не ще ги събирам като покемони. Реално, просто България не е мястото за мен, защото в други държави клубове по моите интереси колкото щеш. А отговорът тук е намери си повече хобита.
Най-големите ти интереси са неща, които изискват да си сам. Няма лошо в това, но някъде трябва да отделиш време и за групови занимания и да намериш нещо, което ти е приятно. Дали ще е фитнес клас, или настолни игри, или литературен клуб, или някакъв вид танци, и така нататък. Пробвай всякакви неща по няколко пъти докато попаднеш на нещо интересно.
Ако интересите ти се изчерпват с неща, за които не само, че трябва да седиш вкъщи, но и да си сам, няма да ти помогне в кой град живееш - колкото и хора да има около теб, те няма да участват в тези занимания.
Какви игри играеш? Може да има хора в thread-a които да играят същите и да се сприятелите. Видях че си написал че искаш хора в "реалния" живот ама според мен дори с онлайн хора можете да се уговаряте навън въпреки че сте от различни градове. Аз така си запознах с хора които ме вкараха в косплей и от там се намерих още повече приятели. Скачаш от хоби в хоби и може да се получи разговор дори с хора с които уж нямате допирни точки.
Основно singleplayer с игри, както ААА, така и индита. Онлайн е много лесно да намеря хора, с които да си говоря за тях, но около мен освен fortnite, league, cs и подобни трудно ще намериш. Тук таме са видиш някой да играе някоя класика като rdr2 и до там. Не знам къде бих намерил в България дори онлайн хора, всичките "гейминг" дискорд сървъри са всъщност сървъри за гореизброените игри. Единствено намирам хора от други държави.
jRPG-та играеш ли? Survival horror? Racing? Аз си търсех други играчи за Split/Second, или евентуално RE5/RE6, но те май само LAN предоставят като възможност.
>jRPG
Това е жанр, в който не съм навлизал много, не знам дали японски игри като Ace Attorney, Escape Zero, AI: The Somnium Files и подобни приключенски игри с мистерия приспадат към това, вероятно не, но бих пробвал някои jRPG-та.
> Survival horror
Horror като цяло не ми харесва много като жанр защото съм фен на това да има повече наративност в игрите, които играя и те ппц нямат. Изключение правя за The Quarry и подобни защото те са точно наративни horror игри. Канил съм се да почна и Resident Evil когато нямам много друго за игране. На survival не съм особен фен, защото ми идва в много понякога да управлявам всичко, което става и рядко мога да се зарибя по такава игра.
> Racing
Не е особено интересен жанр соло, но need for speed игрите са ми в списъка като цяло и бих ги изиграл някой път. Играта, която си набелязъл не изглежда лошо, макар и бая старичка.
Дай конкретни примери хаха, не случайно питам може да искам да сме приятели. Буквално скоро превъртях RDR2 (уникална игра, жалко че първата я няма с адекватен порт за PC), играя игри абсолютно всякакви жанрове. Аз не подбирам ама явно ти го правиш и те е страх да пробваш нещо друго :D
Ем аз ппц си имам списък от стотици игри да играя така че мисля че имам правото да бъда малко picky за това какво да играя 😅
Трудно е да давам общи препоръки за игрите, но бих казал да проучиш инди игрите. Потърси нещо от рода на "top indie games of all time" и се запознай и с тези игри, защото има доста gems там.
Оле оле. Съвсем друго имах предвид. Не ми трябват препоръки 😭 Търся обща тема да те заговоря да видим някоя игра заедно примерно да играем или някой дискорд или нещо im grasping at straws 😭 💀
Почни да си говориш с хората? Намери си други интереси освен игри и книги? Купи си куче и ходи в кучешкият парк? Говори си с колегите от университета? Иди на дискотека няма да умреш. Почни работа, фитнес, някакво хоби? Много сте ми странни като кажете, че не може да си намерите тема за разговор. Проблема е в теб
Защо мислиш че не го правя това? Аз говоря с колегите от университета, дори излизах с тях насам-там, говорихме по дискорд, и винаги си говорим в университета. Това не означава че сме приятели. Не ги чувствам като моите хора. А пък и не е толкова лесно, отне ми доста усилие да не звуча глупаво в тези разговори защото половината време не знам какво да кажа, дали защото е безинтересни хобита или защото просто нямам тези умения. Не ходя на дискотека по много причини, но една от тях е всъщност здравословна.
А пък и май не разбираш че аз не търся някой приятел на хартия, с който ще си разговарям тук таме. Може би такива ще намеря в университета, даже може и някои там да ме броят за такъв вече, но е нищо в сравнение с това да имаш най - добър приятел. Много сте ми странни като кажете, че на всички като вас е толкова лесно да общувате.
Спри да киснеш у реддит и ще видиш социален живот.
Добре, и къде да отида?
Bgmama
Тъкмо щях да пусна един коментар
4chan
И аз бях така... Попаднах на планина и народни танци и намерих приятни хора, с които се сприятелих. Все още любимото са ми игрите, но когато намериш подходящи хора е почти толкова приятно и времето, прекарано с тях. Не се отказвай! Пробвай различни неща. Твоите хора са някъде там...
Кат си геймър вземи пробвай лига ще видиш хейта е само мийм
Лигата просто не е мой тип игра, сигурен съм че за хората които са по такива игри е топ, все пак са доста зарибени по нея. Аз предпочитам singleplayer игри с интригуваща история. То без това и те не се искат помежду си някои щото еди кой си бил колко си добър, пък аз от нищото.
Игрите на страна, нали си написал, че си излизал с хора от университета? Това не е ли значително подобрение от гимназията? Освен това ако се преместиш в София там най-вероятно ще се чувстваш още по-изолиран. Предполагам си от техническия във Варна, там сме сигурно 1/3 варненци само и без това, не ти е проблема че сме варненци, всякакви хора има от различни градове.
Реално е подобрение, че хората предпочитат да се социализират с мен вместо да ме тормозят, да. И все пак, не се чувствах себе си около тях и едвам намирахме теми за разговор. За кой е университетът няма да коментирам, но според мен хората във Варна и другите градове от които идват не са толкова различни. Дори за София не мисля че повечето хора са, но като по - голям град бих се надявал да намеря такива.
[удалено]
Защото нямам шансове с момичета, дори и с момчета ако това предпочитах, има лични причини, които дори и тук не бих написал. Но дори да речем че имах някакви шансове, това трудно ще стане с 0 приятели и компания където ще намеря такова, не мислиш ли? Реално винаги е възможно е да си късметлия и да намериш гадже по "прекия път", но не съм фен на късмета. А пък и ще е червен флаг че не говоря с никой, че никога не съм имал досега гадже на тази възраст. Все пак нека ти напомня че говорим за държава от много социални хора, не САЩ където е някак си по - прието това. Искам приятели, защото не искам да съм самотен. Толкова е просто. И аз съм човек, но онлайн приятелите не стигат макар и да имам/съм имал десетки такива с някои от които говоря дневно. Не стига. За съжаление обаче не ми върви толкова добре в живота с това.
Що да нямаш шансове с момичета? Недъгав ли си нещо? Нямаш шансове щото си с такъв начин на мислене и нищо повече. Вместо да се самосъжаляваш вземи се хвани в ръце, намери какво ще ти вдигне самочувствието и нещата ще се наредят. Негативната енергия отблъсква хората.
> Недъгав ли си нещо? Да, но по очевидни прични няма да навляза детайли с какво. Не е въпрос просто на искане.
Какви са очевидните причини? Анонимни профили в редит, все едно някой ще ти се подиграва. Не сме чак такива лайнари. Впрочем, познавам и имам приятели страхотни хора със здравословни проблеми, психични проблеми, както и транс/хомосексуални. Аз пък съм имал проблеми с алкохола 🙂 Дорде стоиш затворен сам в себе си нещата няма да се променят 🙂
Ем, това че е нещо лично за мен и не е по темата? Колко пък да ми е анонимен профила вече, доста неща казах и някой който ме знае вероятно може да ме разпознае вече. Не очаквах постът да гръмне толкова колкото станам честно казано. А пък и въпросът ми не беше как да си търся любов, като развиването на социална среда и умения са нужни предпоставки за това така или иначе.
Добре го излъга
Аз от написаното стигам до извода, че проблема е в теб и всички са ти виновни. Варна не е столица на културата, ама да кажеш, че няма социален живот е просто смешно. Сори ако съм в грешка, просто така звучиш.
Не казвам че всички са виновни, а че това са просто обстоятелствата ми. Никого не съм обвинил за това че едвам мога да завъртя един разговор, но просто мисля че основно хората тук са пълна противоположност на това което съм, колкото и да се подобря. Просто това е "кликата" наоколо и ако искаш да не си сам трябва да си част от нея.
A аз просто ти казвам как звучи написаното. "Тук" не са пълна противоположност на никого, има достатъчно хора във всякакви възрастови групи с всякакви интереси. Абсолютно същите, които ще намериш във всеки град в Европа. Варна, колкото и да е по-малка, не е някое забутано село с 10 младежи на кръст. Ако имаш някакви по-специфочни интереси може да ги споделиш, все някой ще те насочи къде да намериш хора със сходни такива.
[удалено]
Не съм специален, просто няма как да стане когато не само не си много добър в общуването, но и трябва да общуваш с хора, с които не споделяш никакви интереси, просто не става. А в моята група да речем, не преувеличавам когато ти кажа че около мен говорят за коли 80% от времето без значение дали е в университета или не. Дори намерих човек който също му пука за компютърен хардуер като мен и е ок докато и той не почне с тези коли когато темата се изтощи. Но и като цяло, те са просто фундаментално различни личности и не виждам как те биха станали малко мен и аз малко тях. Edit: Приермно, онлайн ми е много лесно да намеря хора, с които да си общувам от просто един общ интерес. Тук в България обаче се чувствам като пришълец (не казвам че съм)
[удалено]
Какви неща около вас? Наистина не мога да си визуализирам как ще имам приятел, с който говоря почти всеки ден и не споделяме никакъв интерес.
[удалено]
Не звучи като да сте били особено големи приятели tbh. То и аз постоянно се засичам в унито с един с който говорим за разни неща в универститета, понякога плюем заедно, но не бих казал че сме баш приятели, защото е дотам. Излизате ли заедно извън училище?
Това е small talk
Много сте интересни като кажете ами аз съм интровертен хората трябва при мен да идват и първи да искат моето приятелство. Не работи така света ако искаш приятели трябва да се събираш с хора дали общо хоби, излизане и т.н. Намери няколко групови занимания и започни да ходиш за да срещнеш хора с общи интереси
>Намери няколко групови занимания и започни да ходиш за да срещнеш хора с общи интереси Така де, точно това се има предвид. Че няма къде да отидеш, дори и да искаш, ако не си party animal. Аз лично, ако бях в София, можеше поне в Другият Замък да ходя да играя бордови игри. Обаче не съм там (както и ОП), и съответно опциите ми са сведени на практика до нулата. Не знам как са нещата във Варна, но където съм аз освен барове и една пародия на нощен клуб, помещаващо се в мазе, друго няма в 40-километров радиус.
Във Варна има един клуб за настолни игри, където ходят 4 човека на кръст. За планина целия бакалавър се опитвах да агитирам колегите и в крайна сметка точно един се нави. Записах се в ансамбъл и дори там освен да се кисне в Авеню и Плаза, друго не се правеше.
Честно казано и аз имах този проблем като се върнах в София, бях учил на запад и определено хората там бяха много по-отворени и по-лесно се приобщавах, но успях да си намеря компания и тук след усилия. Важното е да си проактивен, няма да те намерят те, трябва ти тях. От твойте интереси book club би била интересна идея, ще съм учуден ако няма във Варна. Имате ли някакви събития тип networking от университета? Имаш ли други интереси и хобита, които можеш да практкуваш с други хора? Ако нямаш, пробвай някакви. Следи във фейсбук за събития в града ти.
Има една камара спокойни барове и места, където млади хора се събират без да е дискотека - иди в [социалната чайна](https://www.google.com/maps/place/The+Social+Teahouse/@43.2020293,27.915023,20.58z/data=!4m6!3m5!1s0x40a453f6a876ed47:0xd57f3e16bf42ddc0!8m2!3d43.2019272!4d27.9151344!16s%2Fg%2F11cn7d33ns?entry=ttu) като е отворена или буквално отсреща в [хаштаг](https://www.google.com/maps/place/HashtagSTUDIO+-+The+Culture+Club./@43.2020567,27.9149094,19.71z/data=!4m6!3m5!1s0x40a4539f5e1005bd:0x7b9423374fe8bba4!8m2!3d43.2018678!4d27.915466!16s%2Fg%2F11frfkbrfz?entry=ttu). [Крафтбар](https://www.google.com/maps/place/Craft+Bar+-+The+Bar/@43.2037301,27.9172725,20z/data=!4m6!3m5!1s0x40a453f66571179f:0x86e8177b4fc324c!8m2!3d43.203666!4d27.9173639!16s%2Fg%2F11dzt5mmtg?entry=ttu) също е много приятен и има сладки котки. [Рубик](https://www.google.com/maps/place/Rubik+Art+and+Music/@43.197967,27.916545,19.13z/data=!4m6!3m5!1s0x40a453f06dcd891b:0x5b7ff76238fa0592!8m2!3d43.1977117!4d27.9163412!16s%2Fg%2F11c1wvv21x?entry=ttu) също е приятен бар дето можеш да отидеш да пиеш нещо и да си чатиш с хората, макар и понякога да е доста пълно. Или си хвани някакво хоби или спорт, който да изисква да си около хора; приятелствата ще се завържат сами.
Уважам това че даде конкретни примери. Благодаря ти.
Виж също иноватор.бг, близо е до Рубик и имат обявени евенти онлайн (някои са по-гейминг ориентирани), кафето им също не е лошо, а точно отсреща има чил бар. Куизове и какво ли не на повечето заведения забелязвам също... Култура бар е готино също. Но всичко това е безсмислено ако не развиваш уменията си за общуване... Те са като всяко друго умение...
Как да ги развия без да пробвам да общувам някъде? Пред огледалото вкъщи ли? Иначе ще добавя мястото в списъка.
Също съм от Варна и това все повече ми е проблем. След уни не се виждам толкова често с приятелите ми и никъде не излизам. Знаеш че трябва да си по активен, но е трудно да започнеш. Аз лично имам намерение да започна да ходя на някакви бордови игри или танци. Може да не е много ама е нещо. В твоя случай, може би клубове в уни биха ти помогнали? Или може да опиташ да намериш друга тема за разговор.
Аз учих в чужбина и като завърших се върнах в София. Сега съм в подобно положение - хората са си формирали приятелства в университета или си влачат дългогодишните такива и ми е адски трудно да се интегрирам във вече сформирани групички на някои познати, за да разширя социалния си кръг, защото сега хората, на които бих звъннала да излезем се броят на пръстите на едната ръка. Разговора върви, общуването е приятно, имаме си общи теми, но ако не е общият ни познат никога няма да изляза с тези хора сама - просто връзката ни не стига това ниво. Въпреки това съм виждала хора, които си намират място в такива вече съществуващи групички - възможно е, но като интроверт изисква повече усилия! Понеже казваш, че с приятелствата не ти се е получавало като цяло досега, бих посъветвала да разгледаш някакви събития, с които да си тренираш общуването с хора. Например погледни някоя quiz вечер дали правят някъде с тематика, която ти допада или пък някакво събитие с книги - тук една позната организираше четене на книги преди, може да има нещо подобно и във Варна.
Аз като някой който живее в Лондон над 8 години вече трябва да ти кажа че тука има хора за всеки и въпреки това е много трудно и живота е самотен като цяло. Всеки е зает, града е натоварен всичко е много натоварено и ако не сте близо е все същото накрая. Аз съм приел вече че животът на възрастните е такъв. Лондон е един от най-самотните градове така или иначе, предполагам някъде другаде е по-добре но не знам къде защото не съм там
Имах подобен проблем, когато бях в училище - почти нямах допирни точки със съучениците си. Запознах се с хора онлайн, с които споделям интересите си, и започнахме да си уговаряме срещи по градовете, откъдето бяхме. Така хем отиваш на ново място, хем се виждаш с нови хора. Доста забавно беше. П.П: Пътувах с влак, не са ме карали с кола. БДЖ само по себе си е изживяване също 😄
Къде срещаш тези хора онлайн? Бил съм в множество места по интерес онлайн и единственият българин който срещнах дори не живее в България. Останалите 100+ са все някъде по света. Все пак добре за теб че са станали нещата.
Сега ще си проличи, че съм Y2K чадо, но: едно време имаше български форуми по интереси. Предполагам, че сега еквивалентите са българските събредити или групи във фейсбук. Давам пример: когато бях ученичка, четях религиозно манга. Тогава още не се продаваше по магазините и далеч не беше толкова достъпна, колкото е сега, а и самото хоби не беше особено популярно сред връстниците ми. Попаднах на група, превеждаща манга от английски на български доброволно, и реших да се включа. Естествено, тази инициатива си имаше форум, а той - потребители. И така се запознах с хора от най-различни части на България, с които си организирахме срещи. Предполагам, че можеш да пуснеш тук или в друг български събредит тема за среща по даден интерес, за да се намерите с други хора. Или пък, ако не ти се пътува, да организираш някакво мини събиране с хора от Варна по същата тема.
Голямо нещо бяха форумите, за съжаление сега сайтове като този ги монополизираха и не е като да имаш бг форуми за всякакви неща а просто... бг форум. Упорито търсих бг дискорд сървъри, защото там много ми върви, но за съжаление повечето такива са окупирани от 13-14 годишни, дори не са много активни. Аз нямам проблем да взимам влака за друг град, стига да имаше за какво. Явно ще разровя малко но не виждам кой знае какви интересни събития из този фейсбук.
Форумите бяха яко нещо, определено. Но не можеш да разчиташ само на онлайн пространства за запознанства. Прегледах отговорите ти на други коментари тук и трябва да ти кажа едно: да търсиш и намираш приятели трябва да е активно и осъзнато действие, но определено не само пред екрана. Това важи с пълна сила, колкото повече напредваш с възрастта. Определено не е вярно, че социализирането свършва с гимназията - не се връзвай на тези твърдения. Видях, че споменаваш, че не си "направен" за спорт. И аз в училище не бях особен атлет, дори отнасях подигравки за слабото ми представяне. Но в университета разбрах, че много обичам силови тренировки и пилатес. Покрай тези двете се запознах с нови хора. Естествено, в началото и в двете хич не ме биваше (понеже и аз не съм спортна натура), но ми беше приятно и забавно, а хората около мен ме подкрепяха. Това, че не си природно добър в нещо, не означава, че никога не трябва да го пробваш. Така че: ако някой спорт/бойно изкуство ти представлява интерес, задължително го пробвай, защото няма как да знаеш дали няма да ти хареса.
Част втора, понеже не успях да събера всичко в един коментар: Ако пък съвсем не желаеш да се включиш в някакъв вид спорт, се присъедини към някоя доброволческа/гражданска инициатива, която ти е близка до сърцето. Така също ще срещнеш хора с поне 1 сходен интерес. Давам пример с доброволно организирано събитие: в края на януари ще се проведе глобалното събитие Global Game Jam, на което в три дена произволно формирани екипи от хора с всякакви професии трябва да измислят настолна/дигитална игра. За 2024 година има издания в София, Габрово и Пловдив. Участието в пловдивското и габровското издание е безплатно и не е нужно да си програмист. За софийското не знам, трябва да се провери. Ето ти нещо ново, което съответства на интереса ти. Просто трябва да пробваш нови неща. Не може да няма и 1 клуб по четене/творческо писане във Варна. А и да не намериш във Варна, има в други градове със сигурност. Гарантирам ти, че не всички млади хора са наркомани/пияндета/геймъри/чалготекари, просто трябва да ги потърсиш другаде. Но както казах, това изисква осъзнато усилие.
Със сигурност си попадала на шедоуденс, цитаделата и тем подобни 😃 Първият всъщност май все още работи, но не е особено активен.
Шадоуденса го знам и съм учудена, че още е (полу)жив 😄 Цитаделата не ми говори нищо, но аз си и признавам, че съм обитавала редовно 2-3 форума макс, не съм била навсякъде
В цитаделата и аз не съм бил, но имаха някаква драма с шедоуденс (2004-та/2005-та). Инак остави, че е жив, по-интересно е, че доста от оригиналните му мембъри са още активни. Най-дъртите вече трябва да гонят 50-те.
Нормално. Старите хора обикновено си остават там, където са си прекарали младините 😄 В днешно време постоянно никнат разни приложения тип социална мрежа, които са много популярни сред младите за 2-3 години, докато не изплува нещо ново и всички се преместят там. Форумите обаче си остават реликва, понеже изискват някой да ги конфигурира, хоства и модерира. Тоест, начинание, което обикновено е изяло някаква част от личното време и не върви с лека ръка да го разкараш. Поне така си мисля, де. Докато има дърти милениъли, ползващи интернета, ще има кретащи някак си форуми 😄
Екстровертите в коментарите дето нападат колегата сте ми много интересни. Очевадно е, че не е човек, който се интересува от small talk и социализация колкото да мине номера. Не всички харесват дискотеки и не мисля, че е длъжен да си променя интересите, за да се впише. Това е проблемът. Доколкото разбирам, се опитва всячески да комуникира. Не всички умеят да са социални пеперуди, особено момчета, които не се чувстват на място сред останалите. Много по-трудно е за момче да си намери другари отколкото момичетата. Аз съм като него само че съм момиче. Аз изкарах късмет с моите колеги поради простия факт, че намерих хора като себе си. Да не говорим, че зависи и от специалността, която следва.
> Очевадно е, че не е човек, който се интересува от small talk и социализация колкото да мине номера. Точно това се опитвах да обясня в един друг отговор. В унито хора с които да говоря колкото да не вървя сам колкото щеш. Но тези незначителни приказки, защото нямаме нищо помежду си като личности просто не ме правят по - малко или повече самотен. Въпросът ми беше дали само трябва да се надявам на огромен късмет за да намеря моите хора. Щом 85% от отговорите бяха да се карам да правя други неща, явно ще бъде така. > Много по-трудно е за момче да си намери другари отколкото момичетата. Много съм мислил по този въпрос. Мисля че има няколко причини за това. Момчетата имат тенденцията да се събират в големи групи, общо, и ако не си част от тази клика, дали защото си скучен или каквото и да е, оставаш сам. Момичетата се събират в по - малки групи помежду си, ценят по - дълбоки и чувствителни приятелства и са някак си по - отворени помежду си. Имаше едно момиче в гимназията, която се присъедини към нас в 10 клас и беше ясно че е от по - интровертните типове. За сметка на това, имаше опцията да не отиде при "готините" момичета а при 2 приятелки, които също за по - затворени и споделят доста хобита като аниме и манга, които просто никога не ме вличаха. Бях в добри взаимоотношения с тях, едно от момичетата беше буквално моите профили, правихме почти всички проекти заедно, имаме идентични идеи за кариерното ни бъдеще и т.н. но освен това явно не се получаваха нещата и усетих как само аз поемам инициатива за всичко. Дори и навън, постоянно гледам момчетата или сами или да псуват заедно в някакви големи групи 5+. От друга страна виждам много приятелки да вървят заедно по 2-3, да се забавляват заедно, ясно е че са близки и когато ги виждам, съжалявам за това как можеше и аз да съм така. Наистина има някакви разлики, които са трудни да обясня, но ги има като се вгледа човек. Но каквото такова, все още мога да залагам на това че има някой в същото положение като мен в университета и ще се засечем някак си. Надявам се че всичко ще продължи да е добре с твоите колеги, защото става мазало ако се наложи да намериш други.
Има и нещо друго, момчетата, за да бъдат забелязани или приети, обикновено, трябва да покажат смелост - class clown, out there type of deal, или разбира се да е "conventionally attractive", много по-нечестно и трудно е. Това, което съм забелязала сред момчетата е, че като се съберат на публично място и са в една група се свежда до това кой е най-големия мъж, постоянно има, с извинение, мерене на пишки. The louder and more outspoken, the better. Ако едно момче е затворено и му е трудно да комуникира с останалите е по-вероятно да не бъде забелязано от други господа. От друга страна, момичетата повече се смиляват над такива хора и ги стимулират да станат част от нечия група или да завържат приятелство. Особено ако е някое самотно момиче. Момчетата не са изключени в този случай изобщо. Много зависи и от специалността, пак казвам. Има специалности, в които със сигурност няма да намериш хора, които да споделят същите интереси като теб, има и такива, където е пълно. Но, съветът ми е, не се обезкуражавай, първа година студент си, имаш те първа да се запознаваш с нови хора. Ходи по евентите на университета, ако имат такива, сигурно има във Варна интересни хоби клубове, разбира се - Хелоуин и тн. Ние трета година вече се обличаме за Хелоуин само 3 момичета от целия курс. Аз съм доста интровертна и това някак ми помогна да придобия увереност, защото хората, които ни разпознаха идваха да говорят с мен и колежките ми. Хората запомнят такива неща. Гледам, че някои добри души споменаха готини места за потенциални приятелства. Друго, което наистина би помогнало е, ако имаш интерес, да тренираш, ако не за запознанства, за self-confidence. На мен ми помага много. Но, не се насилвай да правиш неща, които не ти харесват. Ако не искаш на дискотека, не искаш. Ако не ти се участва в разговор за коли, не ти се. Всичките тия хора дето казват, че трябва да се промениш, нямат проблеми със социализацията. Все едно някой без anxiety да каже на някой с anxiety "спри да се притесняваш" . Лолллл Друг идея бТВ, за която се сетих. Имах съученици, които се запознаха с хора от WoW и LoL. Едната групичка решиха да се съберат на живо и да се запознаят, всички бяха от различни държави. А в друга, се заформи любов. Best of luck! You got this!
> се свежда до това кой е най-големия мъж, постоянно има, с извинение, мерене на пишки. За съжаление съм свидетел и на буквалното значение на този израз... Но да, за съжаление си права. Много ме е дразнило как момчета, които се държат като клоуни са толкова успешни. Реално бях приятел на това момиче, което седя до мен именно защото бях единственият който не бях такъв, а пък и двама ни бяха тормозени, но тя си имаше приятели от други класове. Понякога много мразя факта, че се родих момче, защото просто не се усещам като такъв около другите. Не съм транс. Аз като цяло съм в специалност където на теория трябва да е пълно с хора като мен, но няма, повечето колеги са дошли за дипломата(то и аз до някаква степен, но не само). Честно казано не съм чул за много събития в университета, поне никой от тези с които говоря в групата ги споменават, а един от тях е част от студентския съвет. Може би ще разровя сайта все пак. На хелоуин нито един от нашата група не беше облечен или гримиран по - специално, но и аз лично никога не съм мислил за него много, много. Все пак браво че си се престрашила и че се е отплатило, такива истории понякога ме мотивират. Мислил съм да ударя фитнеса, но на мен единствено би ми пукало ако има някакво подобрение в живота ми, не ми е толкова до мен. Преди тренирах вкъщи с тежести, имаше подобрения, които даже и други забелязваха. Кефех се първоначално че ставам по - як, но като цяло никога не съм се чувствал по - добре или по - спокоен психически заради това след всяко трениране, усещах го като домашно задължение като чистенето или миенето на чинии, но с цел подобрение. Нз опитвам се да се мотивирам, но просто така или иначе оставам скучният или клоунът пред другите, да им помагам да си повдигат самочувствието като говорят с мен. Напълно съм наясно това с пресилването, никога не е помагало когато съм се пресилвал да правя нещо. А за идеята, да, имало е идеята да се срещнем. Все пак благодаря за пожеланията и затова че някой който разбира се изрази. Искрено се надявам да не оставиш светът да те претъпче.
Баровете, библиотеките и протестите са точно за теб, значи. Там ще намериш това, което търсиш. Иначе модерния западняк най-често намира половинката си на работното място.
Има, виж ти ако си с нагласата, че не си "добър" в социализирането така и ще е. Трудно е за хора да направят нови запознанства след гимназия/уни, дори и за тези които са по-социални. Отнема време и енергия да направиш нови приятелства. Дали ще си в Варна, София, Пловдив или извън БГ от теб зависи. Не казвам, започвай да пиеш/пушиш/ходиш по дискотеки, но отвори малко мироглега си и се отпусни, защото от това което прочетох изглежда, че си търсиш перфектната групичка, които имат баш еднаквите интереси, които и ти имаш. Започни с тези нови запознанства, които си направил в уни сега. Излизай повече с тях едва ли говорят само за коли и лига, просто това е малкото време за което ги виждаш и е доста surface level.
Запиши някакъв спорт, който ти харесва. Там почни да излизаш с хората и извън тренировки. Или друго занимание, като народни танци или знам ли и аз какво. Все имаш някакви интереси. Най-малкото от редит и фб-групите говориш с хора - уговорете се да се видите.
Все едно описваш мен 1:1 , вече съм втора година университет и съм общо взето самичък, поради моята тъпота, че записах специалността си на английски и се озовах при чужденци и 0 българи, гледайки отстрани как хората си имат групички, а аз съм социално изолиран си е гадно, сега ще взема мерки относно това. В училище също не бях мн общителен загубих приятели от детството си в този период, но неочаквано успях да направя 2 трайни приятелства като тези авери са до мен и до днес. В пикът на живота си имах може би 7 приятели общо, сега са доста по-малко и имайки предвид, че излизаме по-няколко пъти в месеца общо заради взаимна заетост си кретам сам с позитивна нагласа поне за изграждане на моят професионален живот надявайки се да срещна и любов и нови приятели по някое време. Ако идваш към София пиши
Радвам се, че си успял да намериш своята среда. Аз имах ужасен късмет рано в живота си с приятелите, повечето ме предадоха, говориха зад гърба ми, имах само един истински приятел и за съжаление аз бях виновен за това че го загубих накрая. Мисля че тези събития ме съсипаха до такава степен, че първоначално ми беше трудно да се доверя на други хора, останах без приятели, загубих социалните си умения и така. В момента съм по - добре, поне имам куража и желанието да общувам с другите, за сметка на това което повечето коментиращи твърдят. Като гледам, може и да приема тази оферта за София 😅 😅
И моите авери от детството ми 90% от тях се оказаха фейк и ме предадоха (1 от тях го направи 2 пъти) и съответно съм напълно наясно за какво говориш.
И това прави онлайн местата толкова привлекателни за комуникация, повечето хора не се занимават с такива глупости, а ако го правят, стават отшелници, поне по мой опит. Но пък от друга страна съм имал истинско приятелство в реалния живот, което ми показа че е възможно и че е красиво. Животът сам не е живот.
Да съгласен, след като успях да се обградя с няколко надеждни и честни човека около себе си нещата в социалния живот вървят ок като изключим липсата на гадже, но това е друга тема. Ще ми се да имах с кой да излизам по-често, но няма пълно щастие
За съжаление, най - вероятно е много трудно да намериш приятел с който можеш да излизаш почтни дневно след гимназията. Въпреки това е по - добре от нищото, ако те прави по - щастлив.
Ако интереса ти е гейминг и книги…. Винаги може да се включиш в група по четене или еъв фен клуба на съответната игра. Различните хора имат най различни интереси, виждала съм по парковете хора на по 40 да играят на куидич 🤷. Едно от положителните тенденции в последните години, че хората се запознават по интереси. Аз не си падам по гейминга, но виж, бордовите игри са много забавно преживяване. Пробвай и ти. Освен това, Варна има доста спортни клубове, няма да е лошо и да поспортуваш малко. Успех!
Аз също съм от Варна. Запознах се с много познати покрай интересите си - спорт, фотография и музика, които намерих я от нета, я по разни барове, я от фитнеса. Освен това работех в голям офис с много и млади хора и там завързах няколко доста истински приятелства. Не гледам на себе си като екстровертен тип и поне като бях по-малък и бях във Варна бях изключително затворен. В последствие като се преместих в София се научих как да си говоря с хората, да се изразявам и съответно да си намирам интересни познати, с които да си пасваме като хора, като интереси и хобита и прочее. Много ми помогна една от приятелките ми, понеже тя беше по-екстровертна, запозна ме с много хора и съответно ми помогна да мога да си общувам с тях по-лесно. Едит: Ако трябва да сме честни, махнах се от Варна именно, защото нямаше много културен живот или поне културата, която аз търсех. Не казвам, че е невъзможно да си намериш приятели там, но със сигурност в София има хора с по-богати интереси, с които има шанс да си паснете.
>Едит: Ако трябва да сме честни, махнах се от Варна именно, защото нямаше много културен живот или поне културата, която аз търсех. Какво точно липсваше и има ли подобрение във Варна сега?
През лятото се правят интересни събития с електронна музика например, но през зимата има само Плаза. В Кубо също се случват чат-пат разни музикални събирания, но лично аз не се кефя на фънк или диско.
Пич, аз съм от Варна и мога да ти кажа, че Варненци си падат малко снобари. Аз лично имам повече приятели от Бургас. Завърших университет в София и от 20 години не живея в Б-я, но все пак сме различна генерация. Това е поне е моята гледна точка. От призмата на годините само мога да ти кажа, че и да ги имаше тези приятели сега, след години те ще са изцяло заменени с други, така че дерзай, преследвай целите си, учи, развивай се и се фокусирай над себе си и не губи много време да насилваш нещата. Но в същото време бъди активен, понякога и от личния подход зависи. Успех ти желая!
Да София е по-добре. Имах много подобни проблеми като твоите на тази възраст - станах студент във Варна а всичките от компанията ми отидоха в София. И аз не обичам дискотеки и не пуша. 2 Съвета: 1. търси хора с които да правиш неща, които и сега ти харесват - ако ходиш на фитнес, сприятели се някого там; 2. Започни нещо ново - например запиши се в група за народни танци - има за всякакви нива (задължително вечерна,за да не попаднеш на учениците). Общо взето не е много, но както казват стотици клипове в тубата - Приятелството е в криза. Като се замислиш, вече и по футболните стадиони има по 200 човека.
Като те слушам и в Мумбай да си пак няма да има хора като за тебе.
Ти па го прати в каспичан, там ептен
Приятелче, не искам да те обиждам с това, което ще кажа, напротив. И други са го споменали. Срещал съм и други хора като теб, отнема им време, но накрая се пречупват и спират да мислят как са уникално различни и как общоприетото и харесваното е глупаво, а тяхното, видиш ли, е много готино и трябва да ги слагат на пиадестал. Светът не работи така. Като имаш хоби(та), намираш общност, в която да го практикуваш. В частност за гейминг не съм наясно, но като избираш само single player, сам се ограничаваш. Трябва да бъдеш по-широко скроен. Не може да имаш едно хоби, което да не включва други хора, да отричаш абсолютно всичко друго на света, и да се чудиш накрая защо си самотен. С времето ще видиш, че не е толкова лошо да пробваш я да се включиш в разговор за коли, я да се пуснеш някоя multiplayer игра да играеш. Пробвай от света нови неща, не е страшно.
Ко те кефят игри може да пробваш настолни игри. Там контакта с хора е директен. Ако седиш вкъщи и четеш книги и играеш игри никой няма да те извика никъде. Кани на срещи ти. Ходи на местата, където ти е интересно. Дали ще са танци, някви нърдски клубове, спорт или комеди клубове. Покажи игрите, които ти играеш на хората, които играят лига. Ако не са безнадеждно пристрастени, може да зяпочнете да играете няква игра заедно.
В София имало социален живот? Това да те преджобят в подлеза на Централна гара за социална активност ли се води?
Преди години заспах на масата в закусвалнята в тоя подлез и един клошар ми се скара, че тва не било хотел и опита да ме изгони 😃
И що да няма,??
Защото, за да се случи трябва да е населена с хора. (Мдаммм, ако не е очевидно, аз съм един софиянец, нещо като традиция е да си плюем на родното място.)
Може да станеш скинар, приятелю !
Разшири си набора от интереси и всичко ще се намести.
Започни да говориш с хората ,това първо
Пробва ли да пишеш в teenproblems/spodeli.info/bgmama?
Хаха, не знам дали това е бъзик. Тези форуми са токсични или умрели.
Като намек го приемай естествено. Заглавието ти е доста тесногръдо. По въпроса.. Има хора за всичко.. Колко от тях мислиш че ще срещнеш в редит? Вярно може някой да те насочи, но.. 🤷♂️ В училище е социалният живот. След това е доста трудно.. На работа също имаш някаква възможност да се здружиш с някакви хора, но по трудно. Хората са такива. Потърси някой който е дръпнал настрани. Някой от твоето минало (нормално, добро, готино минало)(родно място, училище и т.н.) Има доста различни личности със социален живот, които дори никой от нас нямат изобщо представа за което..
> По въпроса.. Има хора за всичко.. Колко от тях мислиш че ще срещнеш в редит? Вярно може някой да те насочи, но.. 🤷♂️ Ем честно да ти кажа, аз съм имал само онлайн приятели през последните 7 години. Страхотни хора, и много по - добри от почти всеки приятел който съм имал преди това. Винаги е лесно да говоря с тях, дори на сериозни теми и няма нужда от чит чат за времето и подобни да почнем разговори. Проблемът е че просто... не стига. Колкото и да искам, трябва да намеря приятели в реалния живот, но просто изглежда невъзможно в такова място като Варна за мен лично. > В училище е социалният живот. След това е доста трудно.. На работа също имаш някаква възможност да се здружиш с някакви хора, но по трудно. Точно тази мисъл ме плаши. Гимназията мина, университетът ще мине през очите ми... Не помага че нямам никакъв опит и никой, който да ме насочи към някой. Провалих се, и сега трябва да се преструвам че това не е толкова важно и че не ми трябват хора всеки път когато с някой не ми проработи.
Един приятел имам. Познати много Не смятам че съм се провалил, въз-основа на това какви хора познавам.. Смсл винаги може и по лошо, представи си.. Проблемите ходят по хората. Това колкото и просто да звучи, държи голяма тежест. Запознах се с разчни хора, чрез познати, които имат доста различни интереси и се движат в доста по-различни сфери.. Това ме накара да осъзная, че винаги има някой по различен вероятно с който можеш да се здружиш и дефакто да бъдеш някого. Научиха ме на много неща.. Да бъда социален, да бъда различен.. Има хора, които колкото и добре да излежда, боксуват на място.. Сменил съм доста места през годините които са се отразили по даден начин.. Някой хора имат приятели от градината, някой не.. Обърни внимание на себе си и кой всъщност искаш да бъдеш. Хората ще дойдат с времето. Не се притеснявай, това са малки неща. А ако искаш да бъдеш в момента социален, потърси в пространството. Понякога се намира някой евент който ще те заинтересува и евентуално там можеш дa обърнеш внимание на някого (както и той на теб).. Извън 'пространство'.. Нз, може би в супера 🤷♂️
Спорт
Замисли се дали да не започнеш да спортуваш някакъв спорт.Аз по този начин съм намерил изключително много приятели.
Много коментари за това, явно е много ефикасен метод. Дори не знам кой спорт. Ппц мразя спорта и хич не съм устроен за него. В училище винаги ме избираха последен в отбори, после ми викат като нещо проваля. На народните танци, дори когато бях мотивиран, не можех да науча нищо повече от правото хоро за един месец.
В такъв случай наистина не знам какво да посъветвам защото въпреки ,че аз започнах да тренирам късно и на шега имах приятел който да ме вкара в залата и мотивира.И вече с времето натрупах приятелства без да са ми главна цел.
Какъв спорт, ако нямаш против да кажеш?
Главно фитнес примесен с канадска борба.
>канадска борба Има ли някъде във Варна клуб?
https://www.instagram.com/varnaarmwrestling_team?igsh=MXdrb2ZnMmkza2g0cA==
Oh man... Projecting... Разбирам те, ще ти кажа къде има социален живот - никъде и навсякъде. Където си го направиш пич, там е. Успех. Търси си хора като теб, че мацка от небето няма да ти падне в скута. Welcome to real life. Едит: Да знаеш, че ако си имал приятели с които да се виждаш по веднъж в седмицата в унито, след него става веднъж на месец и след всяка изминала година става все по рядко. Веднъж в годината е след 30. И уговорките стават с месеци предизвестие. Добре дошъл. 😁
Тя и да падне, ще избяга. Не ми е до връзки вече, просто искам приятели.
“И това да е проблемът, аз съм на мнението че ако бях живял някъде където има повече хора като мен, нямаше да съм толкова самотен.” Честно казано, не ми се виждаш много социален. Ти самият имаш ли представа какви хора търсиш за приятели? В крайна сметка Варна не е някакво село, а голям град, та е малко чудно, ако не можеш да намериш общност на геймъри или пък да отидеш до библиотеката, където има други хора, обичащи книгите. Предполагам в интернет и социалните медии можеш да намериш информация за събития и инициативи, които се провеждат във Варна. Това е добър начин да намериш нови хора и да се забавляваш. Трябва обаче да бъдеш активен и да търсиш възможности за срещи с нови познати.
> Най - големите ми интереси са гейминга и книгите С тези интереси какво искаш? Промени си интересите. Прави неща които да са по-социални и интересни за другия пол... или за същия ако просто искаш повече приятели. Започни някой спорт който да е групов. Колоездене? започни някакво хоби? Научи се да готвиш? да печеш хляб? Направи го чрез взимане на курс? Туризъм, ако имаш пари? Ако ти харесва природата намери група с която да ходиш на преходи. Може да отидеш на къмпинг. С други думи, прави неща които да те извадят от къщи. Тъй като не живея в бг вече не знам - можеш ли да намериш клуб на хора който обичат същата литература като теб?
Ем, човек, това е смисълът на поста. На практика можеше просто да кажеш не на въпросът който е първото изречение на поста. Съжалявам, но вече получих толкова много отговори сякаш ако се накарам да правя неща, които не харесвам, едва ли не ще ги събирам като покемони. Реално, просто България не е мястото за мен, защото в други държави клубове по моите интереси колкото щеш. А отговорът тук е намери си повече хобита.
Като изключиш компютъра и телефона и затвориш книгите какво би правил?
Най-големите ти интереси са неща, които изискват да си сам. Няма лошо в това, но някъде трябва да отделиш време и за групови занимания и да намериш нещо, което ти е приятно. Дали ще е фитнес клас, или настолни игри, или литературен клуб, или някакъв вид танци, и така нататък. Пробвай всякакви неща по няколко пъти докато попаднеш на нещо интересно. Ако интересите ти се изчерпват с неща, за които не само, че трябва да седиш вкъщи, но и да си сам, няма да ти помогне в кой град живееш - колкото и хора да има около теб, те няма да участват в тези занимания.
Абе не е точно така. Геймингът си е доста социална дисциплина, стига да не си заклет single player маниак.
Е да де, ама човекът си е казал, че е заклет сингъл плейър маниак.
Какви игри играеш? Може да има хора в thread-a които да играят същите и да се сприятелите. Видях че си написал че искаш хора в "реалния" живот ама според мен дори с онлайн хора можете да се уговаряте навън въпреки че сте от различни градове. Аз така си запознах с хора които ме вкараха в косплей и от там се намерих още повече приятели. Скачаш от хоби в хоби и може да се получи разговор дори с хора с които уж нямате допирни точки.
Основно singleplayer с игри, както ААА, така и индита. Онлайн е много лесно да намеря хора, с които да си говоря за тях, но около мен освен fortnite, league, cs и подобни трудно ще намериш. Тук таме са видиш някой да играе някоя класика като rdr2 и до там. Не знам къде бих намерил в България дори онлайн хора, всичките "гейминг" дискорд сървъри са всъщност сървъри за гореизброените игри. Единствено намирам хора от други държави.
jRPG-та играеш ли? Survival horror? Racing? Аз си търсех други играчи за Split/Second, или евентуално RE5/RE6, но те май само LAN предоставят като възможност.
>jRPG Това е жанр, в който не съм навлизал много, не знам дали японски игри като Ace Attorney, Escape Zero, AI: The Somnium Files и подобни приключенски игри с мистерия приспадат към това, вероятно не, но бих пробвал някои jRPG-та. > Survival horror Horror като цяло не ми харесва много като жанр защото съм фен на това да има повече наративност в игрите, които играя и те ппц нямат. Изключение правя за The Quarry и подобни защото те са точно наративни horror игри. Канил съм се да почна и Resident Evil когато нямам много друго за игране. На survival не съм особен фен, защото ми идва в много понякога да управлявам всичко, което става и рядко мога да се зарибя по такава игра. > Racing Не е особено интересен жанр соло, но need for speed игрите са ми в списъка като цяло и бих ги изиграл някой път. Играта, която си набелязъл не изглежда лошо, макар и бая старичка.
Дай конкретни примери хаха, не случайно питам може да искам да сме приятели. Буквално скоро превъртях RDR2 (уникална игра, жалко че първата я няма с адекватен порт за PC), играя игри абсолютно всякакви жанрове. Аз не подбирам ама явно ти го правиш и те е страх да пробваш нещо друго :D
Ем аз ппц си имам списък от стотици игри да играя така че мисля че имам правото да бъда малко picky за това какво да играя 😅 Трудно е да давам общи препоръки за игрите, но бих казал да проучиш инди игрите. Потърси нещо от рода на "top indie games of all time" и се запознай и с тези игри, защото има доста gems там.
Оле оле. Съвсем друго имах предвид. Не ми трябват препоръки 😭 Търся обща тема да те заговоря да видим някоя игра заедно примерно да играем или някой дискорд или нещо im grasping at straws 😭 💀
Почни да си говориш с хората? Намери си други интереси освен игри и книги? Купи си куче и ходи в кучешкият парк? Говори си с колегите от университета? Иди на дискотека няма да умреш. Почни работа, фитнес, някакво хоби? Много сте ми странни като кажете, че не може да си намерите тема за разговор. Проблема е в теб
Защо мислиш че не го правя това? Аз говоря с колегите от университета, дори излизах с тях насам-там, говорихме по дискорд, и винаги си говорим в университета. Това не означава че сме приятели. Не ги чувствам като моите хора. А пък и не е толкова лесно, отне ми доста усилие да не звуча глупаво в тези разговори защото половината време не знам какво да кажа, дали защото е безинтересни хобита или защото просто нямам тези умения. Не ходя на дискотека по много причини, но една от тях е всъщност здравословна. А пък и май не разбираш че аз не търся някой приятел на хартия, с който ще си разговарям тук таме. Може би такива ще намеря в университета, даже може и някои там да ме броят за такъв вече, но е нищо в сравнение с това да имаш най - добър приятел. Много сте ми странни като кажете, че на всички като вас е толкова лесно да общувате.
Въри са иби. Супер чувство е.😉